Водораслите ще са човешката храна и производителите на гориво в бъдеще, ако се сбъдне визията на д-р Крейг Вентър. Ученът, разкодирал пръв човешкия геном и създал първата жива клетка с изкуствена ДНК, сега се надява да накара водораслите да произвеждат всичко, от което човек се нуждае. Според него е необходимо единствено малко генно инженерство.
“Нищо ново не трябва да се измисля. Просто трябва да комбинираме гените по начин, за който природата не се е сетила, и да ускорим еволюцията с милиарди години“ обясни Вентър на енергийна конференция във Вашингтон, цитиран от „Сайънтифик америкън“.
Вентър насочил вниманието си към генетичната манипулация на водораслите след двегодишно пътуване за събиране на ДНК проби от океана. Целта била да се съберат градивните елементи на бъдещето за биология, която е превърнала базите на ДНК А, Ц, Г и Т в единици и нули – дигиталната биология. Той открил, че повечето от милионите гени, събрани от водораслите – едни от най-малките организми на планетата, но с огромно влияние, произвеждат повече от една трета от кислорода, който дишаме. Вентър си е поставил за цел да доведе влиянието на водораслите още по-далече. Неговите модифицирани фотосинтезиращи клетки ще се хранят с въглероден диоксид и слънчева светлина и ще произвеждат въглеводороди, готови за ползване от рафинерията на ExxonMobil – петролния гигант, финансирал компанията на Вентър Synthetic Genomics с 300 млн. долара до момента. Така водораслите ще превърнат съществуващ проблем – въглеродните емисии, причиняващи измененията в климата, в решение – възобновяеми горива и забавяне на глобалното затопляне. „Улавянето и складирането на въглеродния диоксид просто е тъпо – той ще е възобновяемият ресурс на бъдещето“, смята Вентър.
Synthetic Genomics сега работи с мексиканската инвестиционна компания Agradis. Като се има предвид, че водораслите фотосинтезират от милиарди години, целта на Agradis е да превърне този генетичен рог на изобилието в подобрения за земеделските култури, както и да използва водораслите за модел за тестване на различни нови генетични комбинации.
Вентър обаче вижда ролята на синтетичната биология още по-далече – особено като се има предвид нарастващият глад за месо по света. „Необходими са 10 килограма зърно и 15 литра вода, за да се произведе един килограм говеждо, а кравите произвеждат много метан“, друг парников газ, отбелязва той. Според него можем да заменим кравите с месо, отгледано в лаборатория от микроби благодарение на синтетичната биология.
Малко вероятно е в магазините скоро да се появи месо, произведено от микроби, но е ясно, че биологията не трябва да бъде пренебрегвана като решение в бъдеще. „Проблемът със съществуващата биология е, че можем да променим само един или два гена наведнъж. Ние разработваме робот, който да може да произвежда милиони хромозоми на ден и да се учи от своята работа. Единственото ограничение са нашите знания в биологията“, смята Крейг Вентър.

---

Д-р Вентър: "Tрябва да комбинираме гените по начин, за който природата не се е сетила, и да ускорим еволюцията с милиарди години"

---