Намериха гена на супермен

Международен екип от учени създадоха суперсилни и издръжливи лабораторни животни, след като потиснаха естествен инхибитор на мускулния растеж, което може да доведе до създаване на лечение за атрофирането на мускулите, свързано с възрастта или генетични причини, съобщи сайтът на Института за биологични изследвания „Солк“ в Калифорния.
“Вече разполагаме с начин да разработим лекарства за хора, които не могат да спортуват заради наднормено тегло или по други здравни причини“, обясни проф. Роналд Еванс от „Солк“.
Проектът е разработен в сътрудничество между изследователите от „Солк“, Федералното политехническо училище в Лозана и Университета на Лозана. Учените установили, че въпросният инхибитор може да се окаже отговорен за определянето на силата на нашите мускули. Като въздействали върху регулатора NcoR1, те успели да изменят активността на определени гени и да създадат модифициран вид мишки, чиито мускули били два пъти по-силни от тези на обикновените животни. NcoR1 представлява молекулярна спирачка, която намалява активността на гените. Освобождаването на тази спирачка чрез мутация или по химичен път може да активира отново гените, които осигуряват повече енергия за мускулите и ги правят по-силни.
В отсъствието на инхибитора мускулната тъкан се развила много по-ефикасно. Животните с мутацията се превърнали в истински маратонци, способни да бягат по-бързо и по-дълго, преди да покажат признаци на умора. Те успявали да покрият почти два пъти по-дълго разстояние в сравнение с обикновените животни. Освен това мишките с гена на супермен проявявали по-висока издръжливост на студ.
За разлика от предишните експерименти, които бяха фокусирани върху генни ускорители, това изследване показва, че потискането на инхибитор е нов начин да се изгради мускулна тъкан. Изследванията под микроскоп потвърждават, че мускулните влакна на генномодифицираните мишки съдържат по-голям брой митохондрии – клетъчните органели, които доставят енергия на мускулите.
Подобни резултати са били наблюдавани и при червеи, което дава увереност на учените, че методът може да се приложи успешно и при други организми. Те не са установили никакви странични ефекти, свързани с елиминирането на рецептора NcoR1 от мускулната и мастната тъкан. Въпреки че експериментите включват генетични манипулации, учените вече изследват потенциални лекарства, които могат да бъдат използвани за ограничаване на действието на рецептора.

Станете почитател на Класа