Ролята на Луната за живота ни е преувеличена

Изглежда, планетите нямат нужда от големи спътници като земната Луна, за да могат да поддържат живот, установиха учени от НАСА, цитирани от „Ню сайънтист“. Това откритие означава, че броят на планетите, на които може да има живот, се увеличава.
През 1993 г. Жак Ласкар от Парижката обсерватория и колегите му показват, че Луната помага за стабилизирането на наклона на земната ос на въртене на около 23 градуса, като неутрализира смущенията, предизвикани от гравитацията на Юпитер. Учените тогава изчисляват, че без Луната влиянието на Юпитер би довело до хаотично изменение на наклона на земната ос на въртене между 0 и 85 градуса. Това би предизвикало резки изменения в климата, заради което големи организми като хората трудно биха оцелели.
Този резултат накара много учени да смятат, че сложният живот е рядко срещано явление във Вселената, тъй като малко планети имат подобни спътници като земната Луна. Смята се, че Луната се е образувала от отломките от чудовищен сблъсък между планета с размерите на Марс и Земята. По-малко от 10% от планетите, големи колкото Земята, са преживявали подобен катаклизъм, който да доведе до образуването на толкова голям спътник.
Ново изследване обаче показва, че планетите без луни са били несправедливо подценявани. „Възможно е да има много повече обитаеми планети във Вселената“, смята Джак Лисойер от Изследователския център на НАСА „Еймс“, водил изследването.
Изследването от 1993 г. показва, че Земята би се люшкала неконтролируемо, ако я нямаше Луната, но то не посочва, колкото бързо биха се случвали тези промени в наклона на оста на въртене. Лисойер и неговите колеги направили симулации на движението на Земята без нейния спътник в продължение на 4 млрд. години, каквато е приблизително възрастта на нашата планета. Те установили, че наклонът на земната ос на въртене би варирал между 10 и 50 градуса – много по-малка амплитуда, отколкото показват предишните изследвания. Освен това учените установили, че Земята би могла да се радва на дълги периоди от близко 500 млн. години, през които оста би оставала стабилна – с наклон между 17 и 32 градуса. Те признават, че по-сериозни промени биха могли да се появят на всеки 4 млрд. години, но това според тях няма отношение към оцеляването на живота на планетата, тъй като звезди като Слънцето изгарят за 10 млрд. години.
Големите луни не са необходимо условие за наличието на стабилен наклон на оста на въртене и климат, съгласява се и Дарън Уилямс от Държавния университет на Пенсилвания в Ери. Според него в някои случаи големите спътници могат да се окажат пагубни в зависимост от подредбата на планетите в системата.

Станете почитател на Класа