Човешкият мозък е най-комплексно действащият компютър. Но и той може да бъде "излъган" относително лесно. Лекарите и диетолозите от години предупреждават да се внимава с консумираните количества сол и захар. Как обаче сладкото да стане по-малко сладко, а соленото - по-малко солено, без това да се отрази на качеството на вкуса, респективно - на потребителското търсене?
Тясната връзка между мириса и вкуса е известна отдавна: "Всеки знае, че при хрема човек почти не е в състояние да усети вкуса на храната - поради влошеното обоняние", казва Томас Хумел от университета в Дрезден. Хумел е автор на специално проучване, изследвало въпроса дали връзката между обоняние и вкус не би могла да се използва и в обратна посока - т.е. богатството на аромати да замести сравнително по-скромния вкус на дадена храна.
Участниците в проучването трябвало да опитат течности с различни по интензивност аромати на ягоди и на бекон. Резултатът: вкусът на сладко или солено се усещал два пъти по-интензивно, когато е придружен от подходящия аромат, макар съдържанието на сол или захар да било намалено. Учените сравняват ефекта с филмовите субтитри, към които се прибягва само тогава, когато качеството на звука не е добро.
Изследванията на мозъка разкриват как функционира всичко това: информацията от усещаните аромати се преработва от онези сектори на мозъка, които отговарят за връзката между вкус и мирис, и то още преди в мозъка да са постъпили самите вкусови усещания.
Все пак вкусът не отстъпва на заден план - участниците в споменатото проучване били на мнение, че ароматизираната с ягоди течност е и по-сладка, и по-вкусна. Докато миризливият солен разтвор бил възприеман като по-интензивен, но и по-неприятен на вкус.
Макар хората да обичат да ядат солено, те относително рядко пият солени напитки. Това означава, че "номерът" със солта би могъл да мине по-скоро при твърдите храни. Промишлеността обаче надали ще реши този проблем лесно - тъй като възприемането на този вид продукти от страна на потребителите трудно би могло да се предскаже.