Данните от апарата на НАСА „Месинджър“ показват, че голяма част от Меркурий е залят от суха лава. На първата планета в Слънчевата система не само е горещо като в ада, но явно планетата е покрита със сяра, съобщи Фокс нюз.
„Месинджър“ е първият апарат, който обикаля около Меркурий. Той е втората сонда, доближила се до планетата, след „Маринър 10“ през 70-те години на миналия век. Струващият 446 млн. долара „Месинджър“ беше изстрелян през 2004 г. и навлезе в орбитата на Меркурий през март. За разлика от представите на повечето хора за Меркурий като скучна планета, „Месинджър“ разкрива, че тази планета е един изумителен свят със сложна история, смята авторът на изследването Патрик Пепловски – физик от Университета „Джонс Хопкинс“ в Мериленд.
Снимките на повърхността на Меркурий разкриват необятни потоци от лава, които са образували гладките северни равнини на планетата. Тази някога разтопена скала е запълнила кратери с дълбочина над 1,6 км и покрива 6% от повърхността на Меркурий. Според изчисленията на Джеймс Хед от Университета „Браун“ това е площ, равняваща се на близо 60% от континенталната част на САЩ. Хед и неговите колеги очакват и в други райони на Меркурий да има вулканична активност.
„Месинджър“ разкрива и странни образувания на повърхността на планетата – плитки вдлъбнатини без ръбове, чиито размери варират от няколко метра до няколко километра, и обикновено се срещат на групи. Заради тях повърхността на Меркурий наподобява швейцарско сирене. Много от вдлъбнатините изглежда са се образували наскоро. Според учените те може да са резултат от освобождаването на летливи вещества на повърхността. Според този сценарий на Меркурий има много повече летливи вещества, отколкото учените са предполагали.
Съставът на повърхността на Меркурий е много по-различен от този на останалите планети в Слънчевата система, показва анализът на рентгеновите и гама лъчи, идващи от планетата. Данните на „Месинджър“ показват, че на повърхността на Меркурий има най-малко 10 пъти повече сяра, отколкото на Земята или на Луната, както и огромни количества радиоактивни елементи като калий, торий и уран. Според учените химичният състав на планетата показва, че тя се е образувала от материал, който днес се среща при каменни хондритни метеорити и прашни частици от комети.
„Месинджър“ е изследвал и магнитното поле на Меркурий – единствената планета от Слънчевата система освен Земята, която има глобално магнитно поле. Именно магнитото поле на Земята задържа атмосферата на планетата, което го прави жизненоважно за съществуването на земния живот, припомнят учените. На Меркурий обаче магнитното поле е много по-слабо от това на Земята. Данните на сондата на НАСА показват, че магнитните полюси на Меркурий почти точно съвпадат с оста му на въртене. В същото време магнитният екватор на планетата е отдалечен от географския й екватор с около 500 км на север. Според учените това означава, че повърхностното магнитно поле на северния полюс е от три до четири пъти по-силно от това на южния полюс. Това от своя страна може да води до различно въздействие на космическата радиация върху двете полукълба на планетата.
За разлика от Земята и другите планети с вътрешни магнитни полета, Меркурий не е заобиколен от пръстен от заредени частици, тъй като полето на планетата изглежда е твърде слабо, за да ги поддържа.