Ледената сатурнова луна Диона има тънка атмосфера, откриха астрономи, цитирани от „Нешънъл джиографик“.
Космическият апарат на НАСА „Касини“ забелязал атмосферата на Сатурновия спътник по време на едно от близките си прелитания край него. Данните от „Касини“ показват, че Диона оставя „отпечатъци“, докато преминава през огромното магнитно поле на Сатурн. „Ако една луна няма никаква атмосфера, ако просто е една ледена топка, линиите на магнитното поле не биха се отклонили изобщо, тъй като за целта е необходимо да имаме електропроводимост“, обясни съавторът на изследването Свен Симон от Института по геофизика и метеорология към Университета в Кьолн.
“Това смущение се появява само когато имаме заредени частици, например от лунната атмосфера. Атмосферата на Диона е достатъчно силна, за да остави следа в магнитното поле на Сатурн“, каза още той.
С диаметър от 1123 км Диона е 15-ата по големина луна в Слънчевата система. Нейната плътност е около 1,5 пъти по-голяма от тази на течната вода, което кара учените да смятат, че тя се състои предимно от ледена вода и има скалисто ядро. Диона обаче не е достатъчно масивна, за да задържи по-плътна атмосфера, като Земята например. Нашата планета и други големи космически тела имат силни гравитационни полета, които спират атмосферните частици да не избягат в пространството. Атмосферата на Диона не е подпомогната от гравитацията – тънкият слой въздух на Сатурновата луна съществува само защото е постоянно презареждан. Сатурн е заобиколен от пояс от високоенергийни частици, подобен на поясите на Ван Ален около Земята, обясни Симон. „Диона се намира в този пояс и фактът, че притежава атмосфера, се дължи на тези горещи и много бързи частици, които постоянно се разбиват на лунната повърхност“, каза още астрономът. Когато тези частици се удрят в повърхността на Диона, те разбиват повърхностния слой лед на съставните му молекули, които образуват атмосферата на луната.
Вторият по големина спътник на Сатурн – Рея – е достатъчно голям, за да задържи разредена атмосфера с помощта на своята гравитация, и наскоро стана ясно, че действително има кислородна атмосфера. Тъй като тънкият въздух на Диона е бил засечен с помощта на данните от магнитното поле на нейната планета, учените не знаят все още от какво е изграден той, но предполагат, че е предимно от кислород, тъй като е създаден от замръзнала вода.
Симон се надява, че наличните данни от другите инструменти на „Касини“ може да съдържат насоки за състава на атмосферата на Диона. Следващата близка среща на „Касини“ с Диона е на 12 декември. Сега, след като вече учените знаят за атмосферата, ще могат да настроят детекторите за частици и електронните спектрометри така, че да я изследват по-добре. Всъщност това е почти последният шанс на учените да изследват Диона, тъй като след 12 септември се предвиждат още две прелитания на „Касини“ край луната и още едно посещение до Рея в рамките на мисията на апарата, която приключва през септември 2017 г.


Телескопи на НАСА изследват 350-годишна буря над Юпитер

---

Учените са по-близо до разгадаването на мистерията около необикновената буря, бушуваща над Юпитер. С помощта на наземните телескопи на Лабораторията за реактивно движение от НАСА са успели да получат детайлен поглед върху най-голямата буря в нашата Слънчева система – Голямото червено петно, което вилнее от 200-350 години насам. Едно от най-вълнуващите за учените открития е, че най-ярката оранжево-червена централна част от петното е с около 5-7 градуса по Фаренхайт по-топла в сравнение с обкръжаващата я среда. Разликата не е особено голяма, но е достатъчна, за да позволи на бурята, която като цяло се движи по посока, обратна на часовниковата стрелка, да се обърне в посоката на часовниковата стрелка в центъра си. Така за първи път учените откриват, че има връзка между атмосферните условия и видимия цвят в Голямото червено петно. То е със средна температура от около -160 градуса по Целзий и е толкова широко, че около три планети като нашата Земя могат да се поберат в него.