Златото и платината не би трябвало да са рядкост на Земята. Всъщност те изобщо не би трябвало да съществуват. Тези елементи, заедно с иридия и подобни метали, обичат желязото и затова са били изсмукани от разтопеното желязно ядро на планетата 50 милиона години след образуването й.
Тогава откъде са дошли металите, от които днес се изработват бижутата? Според извършените от британски геолози прецизни измервания на два изотопа на волфрама в скали от Гренландия на възраст 3,8 милиарда години, метеорити, носещи ценни метали, са се разбили в Земята по това време и са донесли на планетата злато, платина и други елементи, много след като техните местни аналози са изчезнали в земното ядро. Изследването на учените от Университета в Бристол е публикувано в списание „Нейчър“.
Скалите, изследвани от учените, са извлечени от източници, които имат изотопна памет за събитията преди предполагаемия метеоритен дъжд. Така тези проби представляват картина на състава на Земята преди това събитие. Изследванията на изотопите на волфрама показали, че съотношението между изотопите волфрам-182 и волфрам-184 преди близо 4 милиарда години е било много по-високо в сравнение със съвременните проби от скалите. Това според учените е доказателство, че метеоритният дъжд е повлиял върху състава на земните скали. Тъй като това съотношение е голямо при материали, подложени на космически лъчи, учените смятат, че част от земната кора е била донесена от Космоса преди около 3,8 милиарда години. Анализът на хондрити – метеорити, за които се смята, че са останки от строителните материали в Слънчевата система – потвърждават тази хипотеза. В подобни метеорити има много по-малко волфрам-182, отколкото в днешните скали.
Изчисленията на учените показват, че по време на Късната тежка бомбардировка след формирането на Земята, причинена вероятно от орбитата на Слънчевата система, на нашата планета са попаднали 20 квинтилиона (20х1018) тона метеорити. Именно те са причината в горния слой на мантията и кората на планетата да има тежки метали.