Астрономи предложиха приложимо решение за все по-тревожния проблем с космическия боклук, съобщи Би Би Си. Идеята е да бъде изстрелян сателит, който да се приближава до големи отломки в орбита, като използвани ракети например. След това сателитът ще прикрепя към тях двигателни устройства, които ще ги насочват към земната атмосфера, където отломките ще изгарят.
Мащабите на проблема са огромни – повече от 17 000 предмета с размери, надвишаващи 10 см, се носят в ниската околоземна орбита. По-притеснителното е обаче, че всяка от по-големите отломки може да се превърне в хиляди по-малки, ако се сблъска с друг обект в орбита.
“Проблемът е много сериозен и е необходимо незабавно решение. Трябва да действаме сега, защото, колкото повече отлагаме, с толкова повече отломки ще трябва да се справяме в бъдеще“, обясни Марко Кастронуово от Италианската космическа агенция.
През 2007 г. Китай демонстрира антисателитна система, с която унищожи един от собствените си нефункциониращи сателити, и изпрати още 2000 отломки в орбита. Сблъсък между американски и руски сателити създаде допълнително боклук. Учените се опасяват от възможна верижна реакция, наречена синдром на Кеслер и описан от учен на НАСА през 1978 г. Според тази хипотеза е възможно облак от отломки да заеме огромни райони от ниската околоземна орбита и да я направи напълно неизползваема. Космическият боклук представлява опасност не само за сателитите в орбита, но и за Международната космическа станция и пилотираните космически мисии.
В новото изследване са били идентифицирани над 60 обекта на височина от около 850 км над земната повърхност. Две трети от тях тежат над три тона и се движат със скорост от около 7,5 км в секунда. Повечето от тях са използвани ракети и според д-р Кастронуово точно от тях трябва да започне почистването. Неговият план предвижда малки сателити да бъдат разполагани в орбита за седемгодишни мисии. Сателитите ще имат по две роботизирани ръце – едната ще се захваща за космическия боклук, а другата ще прикрепя към него двигателно устройство, което ще извежда обекта извън орбита. Според авторите на плана по този начин с малко средства могат да се отстраняват между пет и десет големи обекта от орбита годишно.