Около една на всеки десет скалисти планети, обикалящи около звезди, подобни на нашето Слънце, могат да имат луни, големи колкото земния спътник. Това твърдят швейцарски и американски изследователи, цитирани от Би Би Си.
Нашата Луна е непропорционално голяма – нейният диаметър е над една четвърт от земния, което досега се смяташе за изключително рядко явление и дори противоречие. С помощта на компютърни симулации на процесите на формиране на планети обаче учените са установили, че мощните сблъсъци като този, довел до образуването на нашата Луна, може да са по-често срещани, отколкото се предполага.
Учените от Института за теоретична физика към Университета в Цюрих и Лабораторията за атмосферна и космическа физика към Университета в Колорадо са провели серия от симулации, с които са изследвали как са се формирали планетите от газ и малки скалисти късове, наречени планетезимали. Смята се, че нашата Луна се е формирала в ранната история на Земята, когато планета с размерите на Марс се е ударила в планетата ни. В резултат се е образувал диск от разтопен материал, обикалящ около Земята, който с времето е формирал известният спътник.
Резултатите от изследванията показват, че шансът да се образува система от планета и спътник с маси над половината от масите на Земята и Луната е 8,3%.
Себастиан Елзер от Университета в Цюрих смята, че изследванията могат да помогнат и за намирането на други планети, способни да приютят живот.
Луната стабилизира наклона на земната ос, който би варирал драстично в сравнително кратки интервали при липсата на земния спътник. Това на свой ред би довело до мащабни промени в начина, по който топлината от Слънцето се разпределя на повърхността на планетата. Затова учените смятат, че присъствието на подобен голям спътник би направил условията на планетата, около която обикаля, по-подходящи за живот.