Всичко, което учените знаят за Космоса – от Големия взрив до черните дупки, идва от измервания, свързани със светлинните лъчи, предаде Ройтерс. Но майката Природа „говори“ и чрез частиците си – факт, който досега беше пренебрегван. Магнитен спектрометър, разположен на борда на совалката „Индевър“, е проектиран да осигури на учените първото детайлно проучване на електрически заредените частици, които струят в Космоса.
Алфа магнитният спектрометър (АМС) може да промени разбирането за Вселената по начин, по който това направи телескопа „Хъбъл“, чрез който астрономите узнаха, че разширяването на Вселената забързва своя ритъм. „Заредените космически лъчи са почти неизследвана сфера в науката“, заяви нобеловият лауреат Самюел Тинг от Масачузетския технологически институт. Той ръководи екип от 600 учени, разработили телескопа, чийто стойност е близо 2 милиарда долара.
Откритията на АМС могат да хвърлят светлина върху т.нар тъмна материя във Вселената – материя, която досега не е обяснена, но е необходима, за да се разбере видимото. Звездите, планетите, газът, праха и другите открити феномени представляват по-малко от 10% от съществуващата материя. Без тъмната материя или други подобни, галактиките биха се разпаднали.
Въпреки че по дефиниция тъмната материя не може да бъде директно открита, проучванията показват, че при сблъсъка си тъмните частици трябва да остават издайнически отпечатъци във формата на позитрони.
Само АМС, който ще бъде прикрепен извън Международната космическа станция и ще действа, докато станцията остане в орбита, ще може да направи достатъчно измервания, за да осигури доказателства за хипотезите.
Телескопът трябва да оперира в пространството, защото атмосферата на Земята предпазва планетата от космическите лъчи, които са смъртоносни за живота на нея.
„По-голямата част от структурата на Вселената е дело на тъмната, а не на обикновената материя. Зародишът на всички галактики, включително и нашата идва от нея“, заяви Йозефи Ликен от Националната лаборатория „Ферми“.
„Това е много вълнуващ момент за фундаменталната наука“, каза Ролф Хойер, директор на ЦЕРН. „Очакваме интересно взаимно допълване между АМС и Големия адронен колайдер. Те разглеждат сходни проблеми от различни ъгли, което ни дава паралелни познания за някои от мистериите на Вселената“, добави Хойер.