Със затоплянето на световните океани е възможно техните масивни запаси от разтворен въглероден диоксид да се върнат обратно в атмосферата и да усилят парниковия ефект, показва ново изследване, цитирано от „Ню сайънтист“.
Океаните улавят около 30% от емисиите на СО2, произведени от човека, и ги складират на голяма дълбочина, което до известна степен забавя глобалното затопляне. Климатичните данни от края на последната ледникова епоха обаче показват, че с покачването на температурите тази тенденция се обръща и океаните започват да освобождават въглероден диоксид, което влошава глобалното затопляне. Според предишни изследвания това би могло да се случи за период от между 400 и 1300 години. Най-прецизните анализи до момента обаче показват, че този срок може да се окаже много по-малък. Според Тас ван Омен от Австралийската антарктическа дивизия в Хобард, водил изследването, забавянето е по-скоро около 200 години, а вероятно и по-малко.
Резултатите са получени от изследване на ледената кора в Западна Антарктика. Ван Омен и колегите му датирали мехурчета въглероден диоксид, намиращи се в леда, след което сравнили своите измервания с данните за атмосферните температури от същия период. Както се очаквало, с покачването на температурите, се покачвало и нивото на СО2, но пробите показали, че времевото забавяне е с около 200 години – много по-малко в сравнение с установеното при предишни изследвания.
Покачващите се температури водят до „течове“ на въглероден диоксид от океаните по две основни причини. Първо, топенето на морския лед ускорява смесването на океаните, което изтласква богатите на СО2 водни пластове, намиращи се на по-голяма дълбочина. Второ, „когато затопляме океана, все едно затопляме бутилка кока-кола – газовете излизат навън“, обясни Ван Омен.
Предишни подобни изследвания са правени в региони с по-редки снеговалежи, което води до по-постепенно натрупване на въглеродния диоксид в леда, а това от своя страна води до неточности в датирането, посочва още ученият. Въпреки че е по-точно от предишните изследвания, това измерване също има значителен недостатък – плюс или минус 200 години на практика означава, че е възможно изобщо да няма забавяне във времето между покачването на температурите и нивата на парниковите газове, освобождавани в атмосферата. Ван Омен подчертава, че са необходими нови климатични модели, преди той и колегите му да могат да кажат как новите резултати ще се отнесат към затоплянето, на което сме свидетели в момента.