Това е концепция, която имаше фатален изход за астронавтите в научнопопулярния филм „2001: Космическа одисея“ - в него компютър с изкуствен интелект, управляващ космически кораб, решава да убие хората на борда, за да продължи мисията си. Въпреки предупреждението на Артър Кларк и Стенли Кубрик обаче британски учени заедно с Европейската космическа агенция разработват космически апарат, който може да взима собствени решения, да проявява желания и да разсъждава като човешко същество, съобщи „Дейли телеграф“. Те се надяват да използват изкуствен интелект за контрол на бъдещи космически машини.
Контролните системи, разработвани от британските учени, могат да се използват в сателити, роботизирани изследователски машини и космически апарати, способни на самоконтрол. Тези космически машини ще могат да учат, да идентифицират проблеми, да се адаптират по време на мисии, да се самопоправят и да взимат собствени решения как най-добре да изпълнят дадена задача.
В същото време ЕКА планира да изпрати втория си апарат ATV2, който да транспортира доставки за Международната космическа станция по-късно този месец. ATV2, построен от космическата компания Astrium, ще следва предварително програмиран маршрут до МКС, след което ще използва специални сензори и системи за предотвратяване на сблъсък, за да се скачи успешно със станцията. ЕКА разкри също, че има планове за създаване на първия космически апарат, способен да транспортира хора в Космоса и да ги върне невредими на Земята. Проф. Сандор Верес, експерт в автономните контролни системи в Университета в Саутхемптън, който е водещ в проекта, смята, че технологията може в крайна сметка да се използва в космически апарати, които транспортират хора. „Първоначално технологията ще се използва в роботизирани безпилотни мисии и в много отношения ще намали необходимостта от човешко присъствие в Космоса. Комуникационните сателити и космическите мисии, които в момента трябва постоянно да бъдат контролирани от хора на Земята, ще могат да осъществяват този контрол сами, което значително ще намали разходите“, обясни проф. Верес.
Той разработва системата за контрол на космическите апарати, наречена „системен мозък“ (sysbrain), така че тя да може да използва естествен език, за да получава нови инструкции или нова информация. Това означава, че системата би могла да чете документи, написани на английски например, вместо да използва специален програмен код. Контролната система би могла дори да влезе в интернет и да намери необходимата й информация. „Комбинирахме тези способности с мисловни способности, подобни на човешките, за да може системата да има собствено разбиране за света, за своите цели и способността да приоритезира тези цели, преди да вземе решение“, обясни още проф. Верес. Той обаче увери, че всяка система, използвана в реалния свят, ще бъде програмирана така, че да не взима решения, които застрашават хората.