Пластмасите на основата на растения се харесват на потребителите, които се стремят да опазват околната среда, заради възобновяемия си произход, но производството им носи екологична цена, която ги прави по-малко „зелени“, отколкото изглеждат, съобщи „Дискавъри“.
“Основното ни притеснение е, че тези извлечени от растения продукти имат „зелен печат“ върху тях само защото са произведени от биомаса. Само защото те са растения обаче, не означава, че са зелени“, обясни водещият изследовател Ейми Ландис от Университета на Питсбърг.
Изследването на Ландис и други учени проследява ефекта от производството на няколко вида пластмаси. Те взимат предвид „отпечатъка“ на всеки от процесите за десет различни вида въздействие върху околната среда – от потенциалното глобално затопляне до освобождаването на карценогенни вещества или предизвикването на еутрофикация (така наречения цъфтеж на водата – бурното увеличаване на биомасата във водата поради повишеното количество химически вещества, участващи в минералното хранене на растенията).
За биопластмасите това проследяване включва наблюдението на последствията за околната среда от използването на химикалите и енергията, необходими за отглеждането на царевица, соя или захарна тръстика, които обикновено се използват за този вид пластмаси. За стандартните видове пластмаси на основата на петрола анализът е съсредоточен върху влиянието над околната среда, което оказва извличането и рафинирането на петрола. Учените установили, че производството на биопластмаси изисква по-малко изкопаеми горива и има по-ограничено влияние върху глобалното затопляне, но за сметка на това има по-голямо влияние върху еутрофикацията, екотоксичността и освобождаването на канцерогенни вещества. Това се дължи предимно на използването на торове, пестициди и превръщането на горски площи в обработваеми земи,
“Това не означава, че биополимерите са нещо лошо. Проблемът е, че те също създават проблеми. Провеждат се много изследвания, съсредоточени върху произвеждането на биополимери на основата на нецаревични суровини, които биха могли да намалят вредните влияния“, обясни Ландис.