Десетте най-смайващи, но и най-полезни открития, заради които хората трябва да са благодарни на науката, публикува livescience.com.

1. Ваксините

Колкото и противоречиво да е използването на ваксини днес, няма съмнение, че те спасяват животи. Преди 1000 години в Китай, Африка и Турция са се заразявали с гной от едра шарка, за да се предпазят от болестта. През 1796 г. английският учен Едуард Дженър открил, че може да използва гной от болестта, наречена кравешка сипаница, за ваксина срещу едрата шарка. В последващите векове учените откриват ваксини против смъртоносни болести, като дифтерит, тетанус, полиомиелит, тиф и др.

2. Какво причинява болестите

През 1800 г. започват да се трупат доказателства, че болестите не се предизвикват от мръсния въздух и не се зараждат спонтанно. Идеята, че болестите могат да се предизвикват от заразяване, е била доста противоречива. През 1854 г. в квартала Сохо в Лондон избухва епидемия от холера, като само за първите три дни умират 127 души. Ученият Джон Сноу започва да разпитва семействата на заразените, търсейки общ извор на болестта. И открива, че има заразена водна помпа на ъгъла на Борд Стрийт. След преместването й епидемията спира.

3. Магнитният резонанс

Сканирането на мозъка е една от най-новите технологии, които могат да използват учените и лекарите. В съвремието се използва компютърна томография, както и магнитен резонанс, чрез които могат да се видят меките тъкани, включително и мозъкът. Благодарение на функционалния магнитен резонанс от 90-те години на XX век лекарите могат да наблюдават активността на мозъка, откривайки кои части от него се активират при различните му функции.

4. Магията на микроскопа

Въпреки че микроскопите не са играли съществена роля при откриването на клетката – основата на живота, това откритие попада в класацията. Без микроскопите не бихме могли да наблюдаваме делението на хромозомите или чудото на мозаечния модел на окото на комара.

5. Опознаването на древността

Познаването на древния живот на Земята чрез вкаменелите останки датира от гръцкия историк Ксенофан. През 750 г. пр.н.е. той разпознал в черупка от мида в скално образование в планински регион мида от морето. Сега благодарение на прогреса на науката ние научаваме за останки от подводен живот на възраст 50 млн. години, а учените откриват бозайници, подобни на хипопотамите, в топлия в миналото Северен полюс.

6. Мощният „Хъбъл“

Намиращ се на 579 км от Земята и тежащ повече от два възрастни слона, космическият телескоп на НАСА „Хъбъл“ е гигант сред гигантите. Той е извършил близо 93 500 пътешествия около планетата ни и е направил 750 000 снимки. Проучил е 24 000 небесни обекта и феномена. Всеки ден „Хъбъл“ изпраща на Земята 3 до 4 гигабайта данни.

7. Големият адронен колайдер

Тайните на тъмната материя, мистериите около т.нар. Божествена частица и измеренията във Вселената са само част от екзотичните открития, които учените се надяват да направят с помощта на Големия адронен колайдер. 27-километровият тунел се намира на 91 метра под земята близо до швейцарския град Женева.

8. Сателитната комуникация

Първият съветски сателит, който навлиза в земната орбита, може и да е предизвикал страх в сърцата на някои през 1957 г., но през XXI век светът е пристрастен към комуникациите, навигационните системи и сателитите. GPS-ите помагат на шофьорите да се оправят в градската джунгла и казват на притежателите на смартфоните къде е най-близкото кафене. Всеки ден ние ползваме сателитните радио и телевизия, сателитния интернет и мобилни услуги.

9. Търсенето на извънземен интелект

Търсенето на извънземен интелект, което официално започна през 50-те години на XX век, засега се проваля и на Земята все още не са получени сигнали от малките зелени човечета. Това не пречи на учени и астрономи да търсят радиосигнали от звездни системи, на които се предполага, че живеят извънземни. Тези усилия са на фона на вечния ни стремеж да разберем Вселената, която се простира далеч извън човечеството. Това ни принуждава да помислим за съществуването си – уникални ли сме и има ли разум някъде другаде.

10. Денят не е само 24 часа

През 1999 г. Чарлз Цайслер от Университета в Харвард съобщи, че според вътрешния часовник на човек един ден всъщност продължава 24 часа и 11 минути. Разбира се, по въпросите за съня има различни вариации сред населението – някои от нас стават рано, като чучулигите, други се успиват, като совите. Това откритие е добре за хората, които обичат да си поспиват до късно, тъй като теорията на Цайслер доказва, че те не са просто мързеливи.