Изследователи от Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), където се помещава най-големият в света ускорител на елементарни частици, успяха да „задържат“ за част от секундата 38 антиводородни атома, съобщи Би Би Си.
Учените и по-рано са успявали да получават антиводород, но той незабавно се разрушавал в момента, в който се докосне до обикновената материя. Екипът смята,че възможността да бъдат изследвани подобни атоми на антиматерията ще позволи провеждането на по-рано невъзможни тестове на фундаменталните принципи на физиката. Според сегашния „стандартен модел“ на физиката всяка частица – протон, електрон, неутрон, както и други по-екзотични частици, притежава свой огледален образ във вид на античастица. Античастицата на електрона например е позитронът, който се използва за изследвания, добиващи все по-голяма популярност, като позитронно-емисионната томография. Въпреки това една от най-големите мистерии във физиката е защо нашият свят е изграден предимно от материя, а не от антиматерия. Законите на физиката не правят разлика между двете и би трябвало при възникването на Вселената да са се появили еднакви количества от двете.
Получаването на частици на антиматерията, като позитрони и антипротони, вече не затруднява учените, но събирането на частиците в атоми на антиматерията е много по-сложно. Първият такъв атом бе създаден от две групи учени през 2002 г. Работата с антиводорода – атом, създаден от антипротон и позитрон, обаче е много трудна, тъй като той не трябва да влиза в контакт с нищо друго. Докато улавянето на заредени обикновени атоми може да бъде направено с електрическо или магнитно поле, „хващането“ на антиводородни атоми по този начин изисква много специфичен вид поле.
“Атомите са неутрални – те нямат заряд, но имат „лек магнитен характер“. Можете да ги разглеждате като малки стрелки на компас, които могат да бъдат отклонявани с помощта на магнитно поле. Ние създаваме силна „магнитна бутилка“, около която създаваме антиводород, и ако атомите не се движат твърде бързо, те биват хващани в капана“, обясни Джеф Хангст от Университета Архус в Дания, работил по проекта.
Подобни „изваяни“ магнитни полета не са особено силни, така че е важно да се създадат антиводородни атоми, които не притежават много енергия, тоест се движат бавно. Учените доказали, че сред техните 10 милиона антипротона и 700 милиона позитрона са се образували 38 стабилни атома на антиводорода, всеки от които е оцелял около две десети от секундата.
Следващата задача на учените е да създадат повече атоми, които да издържат в „капана“ по-дълго, за да имат възможност да ги изследват по-подробно. „Бихме искали да разберем дали съществуват различия между материята и антиматерията, за които все още не сме наясно“, каза проф. Хангст. По думите му тази разлика може да бъде фундаментална и учените може да се наложи да работят с много високоенергийни събития, случили се при зараждането на Вселената.