Животоподдържащата течност на Земята се е появила от праха, в който планетата се е родила, а не при сблъсък с обекти, дошли от Космоса и разбили се на нейната повърхност, сочи ново изследване, цитирано от „Ню сайънтист“.
Произходът на океаните дълго бе обвит в мистерия. Родното място на Земята в прашната мъглявина около младото Слънце трябва да е било твърде горещо, за да съществува вода в течно състояние. Затова учените смятаха, че прахът, от който се е образувала Земята, е бил напълно сух, а водата се е появила по-късно.
Богати на вода астероиди или комети от далечните краища на Слънчевата система биха могли да са източникът. Кометите обаче са по-богати на водородния изотоп деутерий в сравнение със световните океани. Астероидите пък биха донесли повече платина и други редки елементи. Тези несъответствия са трудно обясними, ако повечето от водата на планетата е дошла от Космоса.
Симулации, направени от учени от Лондонския университетски колеж, показват, че прашните частици, от които се е образувала Земята, са били толкова здраво свързани с водните молекули, че те биха могли да останат там въпреки изключително високите температури. Учените провели компютърни симулации с прашни частици от оливин – често срещан минерал в нашата Слънчева система и в прашните мъглявини около други звезди, за да проверят какво се случва, когато водните молекули са се прикрепили към неравните повърхности на прашинките. При този процес се освобождава много енергия, което означава, че голямо количество енергия ще е необходимо за закрепването на молекулите. Резултатите от изследването показват, че прашинките са способни да задържат водата дори и при температура от 630 градуса по Целзий, което означава, че водата би могла да издържи на бурните процеси при формирането на планетата.