Един от проблемите при превръщането на светлината в енергия е, че лъчите на Слънцето разрушават много от материалите, използвани за направата на фотоволтаични системи. Растенията обаче използват интересна стратегия, за да се справят с този проблем – те постоянно разграждат молекулите, улавящи светлината, след което ги сглобяват наново, така че основните структури, събиращи слънчевата енергия, са винаги чисто нови. Сега учени от Масачузетския технологичен институт успешно имитираха ключов аспект от този процес, съобщи Би Би Си.
Те създадоха набор от самосглобяващи се молекули, които могат да превръщат слънчевата светлина в електричество, като при това са способни многократно да се разпадат и бързо да се сглобяват наново с помощта на допълнителен разтвор. „През лятото листата на дърветата рециклират своите протеини на всеки 45 минути, въпреки че бихте ги сметнали по-скоро за статични фотоклетки“, обяснява Майкъл Страно, участвал в проекта. Проф. Страно и неговите колеги са заимствали фотосинтетичния реакционен център – един от компонентите на растенията, участващи в процеса, за да се опитат да удължат живота на соларните клетки. Освен това те използвали липиди и въглеродни нанотръби, както и повърхностно активно вещество – молекула, подобна на сапуна, която разбива определени молекули и не им позволява да се свържат отново. След изтеглянето на повърхностно активното вещество този коктейл от несъвместими съставки формирал работеща соларна клетка с наноразмери. Добавянето на повърхностно активното вещество заедно с нови протеини позволявало да бъдат заменени онези, които вече били увредени от слънчевата светлина, а при отстраняването на веществото соларната клетка се самосглобявала наново.