Екип от учени от университета Южна Калифорния в Лос Анджелис доказаха, че човешкият мозък има сходна структура с интернет, а не е вертикално интегрирана система, като е прието в научните среди още през XIX век, съобщи Би Би Си. Новото изследване показа, че съществува връзка между сигналите, които преминават през малки области в мозъка. Учените изтъкват, че за разлика от досегашното схващане мисленето е функция на цялата мрежа и резултат от съвместната работа на няколко области от мозъка, които постоянно се адаптират, изхождайки от поставените задачи, собствените ресурси и биологичните ограничения. Изследването е изключително важно, защото може да доведе до създаването на пълна схема на нервната система.
Нервната система е една от най-сложно устроените и функциониращи системи в човешкото тяло. Тя обединява и същевременно контролира всички процеси в човешкия организъм.
Учените са провели експеримента, като са изолирали неголям участък от мозъка, смятан за център на удоволствието, а в определени участъци в мозъчната тъкан поставили специални молекули датчици, които не въздействат на подаваните от мозъка сигнали, но могат да дадат информация за процеса, като бъдат изследвани с микроскоп. Това е първото експериментално проучване на сигналите в човешкия мозък. Резултатите показват, че ако мозъкът работеше на принципа на вертикалната интеграция, то сигналите щяха да постъпват от различни части на мозъка към един основен център за обработка. Оказва се точно обратното, сигналите взаимодействат помежду си, без да имат нужда от такъв център. Това е приликата между мозъка и интернет. Учените предполагат, че словесната памет на човека може да се представи като мрежа, всяка точка от която е отделна дума и се свързва с другите сходни по значение думи.
Благодарение на откритието в бъдеще може да бъдат създадени нови системи за обучение и анализ на информация, много по-ефективни от досегашните. В течение на живота ни нашият опит оставя следи в изключително сложните мрежи, изградени от невроните.
Ръководителят на екипа професор Свансон ще продължи да изследва взаимодействието между отделните области в мозъка. Според него тази схема е аналогична на картината на човешкия геном. Проф. Свансон уточни, че познанията ни за мозъка въпреки интензивните изследвания са все още частични. Той смята, че всяко откритие в тази област е голяма крачка, защото мозъкът управлява не само нашите жизнени функции, но и поведението ни, нашите мисли, спомени и чувства.