Репортерът Светослав Иванов и операторът Валентин Василев разказаха пред електронните медии какво са преживели в Израел по време на щурма срещу хуманитарния конвой, предназначен за ивицата Газа. Двамата журналисти се прибраха късно вечерта в сряда с полет от Тел Авив. Те бяха на един от корабите от флотилията с хуманитарната помощ и бяха задържани след кървавия инцидент между израелски командоси и пропалестински активисти.
Екипът пристигна в родината три часа след като бе освободен от затвора, където е бил изолиран в абсолютен информационен вакуум.
В неделя срещу понеделник към четири сутринта мисия от хуманитарни кораби беше щурмувана от военноморските сили на Израел на около 70 морски мили в Средиземно море. Журналистите бяха откарани до пристанището Ашдод, където бяха свалени всички телевизионни екипи. Василев и Иванов са престояли три дни в затвор. Валентин Василев е бил лишен през трите дни от лекарствата си за високо кръвно налягане. Първата им връзка с България е била, когато при тях е отишъл българският консул в Тел Авив. Главният прокурор на Израел Йехуда Вайнщайн нареди всички да бъдат репатрирани, след като взе решение да не се завеждат дела срещу активистите, които бяха задържани при операцията на израелски командоси срещу хуманитарната флотилия
Светослав Иванов и Валентин Василев подробно описаха преживяванията си пред Ани Цолова и Виктор Николаев в рубриката „Тази сутрин“.

Ани Цолова: Хората, които се интересуваха от съдбата ви, те бяха много. Какво е усещането – вие отивате там и сте жив щит?
Светослав Иванов: Нямаше ли медии, щеше да стане може би нещо по-страшно. Няма какво да се лъжем, предпоставки за нещо по-страшно имаше в момента в който видяхме мащабите на турската група.
Валентин Василев: 540 бяха турските граждани на този лайнер, огромен. Капитаните на корабите координираха кой да бъде първи. Те определиха първият кораб да бъде с турските граждани, с мисълта, че няма да стрелят по тях. Аз това съм го снимал просто, нападението над турския кораб.
Св.И.: Преди да бъде нападнат нашият кораб, Вальо успя около 1 минута да снима каквото може, тъй като беше много тъмно – подобни акции се извършват в ранната утрин. Още в 10 вечерта започнаха предупрежденията по радиото. Ние се събрахме всички в кабината на капитана, бяхме журналисти от световните медии, имаше наблюдатели – американски граждани, някои от които пропалестински активисти, и абсолютно независими хора, които идваха да видят просто какво ще се случи.

А.Ц.: Тоест това си е било една организирана провокация, така ли?
Св.И.: Не, не мога да кажа, че е било организирана провокация, но имаше провокация, за да се случи. Никой не е предполагал каква човешка цена ще бъде платена от турския кораб.

В.Н.: Да отидем към самата случка, това което се виждаше от вашият кораб като сблъсъци. Какво се виждаше?
В.В.: Аз заснех три взрива, които бяха с лодките с десантчиците. Това бяха три бомби. Видяхме за какво става въпрос
Св.И.: Имаше една спасителна операция, защото на един човек му стана лошо и трябваше да идва хеликоптер, за да го извади от открито море и да го закара в болница

А.Ц.: Връщаме се в тази ситуация, в която се чуват три взрива. Кога ще ви върнат касетата. Много скоро?
Св.И.: Не знам, аз искрено вярвам, че израелската страна ще прояви разум в този случай и ще върне част от записите – аз не съм си правил илюзии, че ще ни върнат целия материал, но поне част от него, защото Израел е държава, която уважава демократичните принципи, искрено вярвам в това.

В.Н.: Опишете сега точно детайлите!
В.В.: Самото нападение беше много интересно. Такова нещо не се вижда, ти си в един филм вътре. Ти си герой, ти участващ в него... Защото всички се качиха на палубата горе в жива верига да бранят капитана и ние останахме долу в тъмното, където нямаше никой и в първия момент те дори не ни забелязаха.
Св.И.: В момента, в който ни забелязаха, те щурмуваха турския кораб с боен вик, за да се респектират и уплашат пасажерите на борда. Нашият кораб обаче бе щурмуван с виковете „Всичко ще бъде наред“.... насочват ти автомат и ти казват „Всичко ще бъде наред“....“само стойте мирно“ ....“ на земята“...

А.Ц.: Те са знаели на кой кораб са журналистите?
Св.И.: Знаели са. Имаше инструкции за това от нашия кораб да не падне косъм от главата на никого. Ние се събрахме пасажерите на борда на кораба и решихме в никакъв случай да не провокираме.

В.Н.: Разбрахте ли, че убиват хора на метри от вас?
Св.И.: Нямаше как да не разберем. Видяхме първоначалната реакция, след като катерите захождаха много бързо ... нереално бързо.

В.Н.: Виждахте ли кой започна? Има голям спор кой е започнал, дали командосите са отишли, стреляйки и качвайки се, или напротив, качили са се и тогава са нападнали пътуващите?
В.В: Вики, на теб ако ти влязат в къщата, ти какво ще направиш?
Св.И.: Това бяха международни води. Този спор в момента е безпредметен, тъй като това е открито море. Факт е, че това беше в открито море и те дойдоха в открито море. Никой не вярваше и капитаните в това число... но израелците казаха по радиостанциите, че след като не променяме координатите на нашия курс, те ще бъдат принудени да ни спрат със сила. Имаше много впечатляващ призив, който ние чухме в капитанската кабина. Израелецът каза: „Войници, войници, имате заповед, Израел ви призовава да спрете вражеските кораби.“ Атаката бе въпрос на часове, ние попитахме капитана: „Според вас кога ще дойдат?“ Той отговори: „Ние сме много далече от Газа, поне на 14 часа, така че, ако искате, идете да поспите!“ Ние слязохме всички долу, сложихме си спасителните жилетки, разбира се, и не мигнахме. И към 4 без 10 дойде помощник-капитанът, започна да пляска с ръце и да казва: „Ставайте всички!“ Виждаше се, че четири кораба приближават към нас. Тогава всички се размърдахме и се разпръснахме по различни места на кораба.

А.Ц.: Кога разбрахте, че се убива на съседния кораб на 30 метра от вас?
В.В: Имаше викове и стрелба. Чуваха се само виковете и гърмежите.
Св.И.: И след като вече ни вкараха в затвора ...между другото, това е много неприятно, защото завладяват нашия кораб, изкарват ни на палубата, тръгваме към израелския бряг и командосите ни казват: „Сега, като пристигнем, чака ви чартър и ви връща в държавата, от която сте пристигнали.“ Всички бяхме успокоени. В момента, в който излизаме, ни изпонатръшкаха по земята . Хващат те от двете страни и ти извиват ръцете отзад. И те водят в специални шатри, където имаше представители на израелските власти, които ни посрещаха с думите: „Откъде накъде нарушавате границите на Израел? Вие влизате незаконно тук. Вие сте журналисти, но това е военна зона и не може да влизате дори и като журналисти.“ На мен дори единият ми каза: „Искаш ли сега да те върна в Газа за няколко години?“ Дадоха ни по един лист да подпишем, че искаме да бъдем депортирани по собствено желание, за да бъдем върнати в България.
В.В: Още на кораба ни прибраха телефоните и всичко, с което можехме да направим комуникация. Сателитните телефони бяха тези, които първи изгоряха. В първите 30 часа не ни даваха да се обадим на никого.

А.Ц.: Те ви арестуваха и ви разделиха. Защо бяха страшни шатрите?
В.В: В тях бяха над 100 души, в които ни разпитваха. Мен четири пъти ме обискираха там пред всички. Снимат те с камери и сваляш всичко, като пълни престъпници.
Св.И.: На психологическо ниво те унижават. Но аз искам да кажа нещо: Ние не сме герои. Защото героизмът на един журналист е неговата журналистическа работа. Тоест, когато видиш неговия репортаж или филм, тогава можеш да кажеш - да, тези хора направиха страхотен материал, те наистина са обективни и т.н. Вярваме, че ще направим материал.
Св.И.: Благодаря на българския консул в Тел Авив, мисията си свърши работата. Шведският консул откри първо българските граждани, а българският беше втори, който също откри къде сме.
Св.И.: Ако ни питате дали бихме отишли отново на хуманитарна мисия – разбира се! Независимо от политическите окраски и геополитическите характеристики на тази трагедия в ивицата бихме отишли навсякъде. Ние искахме да направим материал за хуманитарната мисия. Но никой не бива да се съмнява, че щяхме да бъдем обективни докрай. Това не е първият случай, в който ние отразяваме този конфликт.

---

Светослав Иванов: Освободете всички журналисти

---

Много колеги вероятно още са там – не знам точно колко. Помолиха ме колегите от италианската телевизия, които са вкарани директно в затвора, да призова да ги освободят, както и репортерът от чешката обществена телевизия. Затова искам да кажа на Израел, че не е в техен интерес да държат журналисти и чуждестранни граждани в затворите без никакви обвинения. Защото ние не нарушихме границите на държавата Израел. Всички обвинения срещу нас, че сме направили това нещо, са безпочвени и няма да издържат в нито един международен съд.