Иван Върбанов, наш пратеник във Виена


- Госпожо Петрова, каква е вашата оценка за медийния форум, който БТА организира във Виена, и каква е ролята му за гилдията и общността?

- Смятам, че Шестият световен форум е достоен еквивалент на подобни събития за медиите от много държави по цял свят. На него се дава възможност на собственици, издатели и журналисти да уеднаквят своите позиции, да изкажат становища, да предадат опита си и да споделят както своите положителни, така и критичните си мисли. Смятам, че поредната среща премина при огромен интерес, изключително динамично с многообразие на теми и дискусии. Като се започне от панелите, които бяха свързани с медийното развитие и проблеми, до представянето на български инвеститори и, разбира се, представянето на българската столица във Виена. Много събития се случиха в този период – едновременно със срещите се откриха и изложби, връчиха се награди.

- Парламентът утвърди новия състав на СЕМ – една от темите, които бяха широко дебатирани в последните седмици. Какъв е актуалният ви коментар, когато решението е вече в сила?

- В голяма част от европейските държави съставите на регулаторните органи са принципно редуцирани, като една част се назначава от политиците. България не бива да се сравнява с Франция или с други държави нито по площ, нито по брой на населението, а и това не е верният критерий. Важен е обемът на тв продукти, върху които се осъществява мониторинг. Така че редукцията на състава на СЕМ е съвсем нормална и закономерна. Тя бе продиктувана от ЕК, която отправи препоръки към нас и следи отблизо темповете на процеса още от месец март. Наистина страната ни малко се позабави като срокове във времето. Искам да подчертая, че всичко е съобразено с европейските стандарти и с общата политика на правителството.


- Как ще отговорите на критиките на вашите опоненти, които изразяват тезата, че има политическа доминация над регулаторните органи?

- Независимостта на работата е гарантирана от съотношение на участниците 3:2, каквито са съответно квотите за представителите на НС и президента в СЕМ. Няма нищо драматично, още повече че всичко е публично – и отчетите, и одитът на СЕМ, който предстои да бъде представен в НС. Всичко останало са интерпретации и политическо говорене.
Вече е почти окомплектован съставът на работната група към МС по текстовете на новия Закон за радиото и телевизията.

- Как ще коментирате ситуацията около БНТ-БНР? Ще има ли в крайна сметка обединение или не? Това бе и една от основните теми на дискусии във Виена?

- На този етап ние в ГЕРБ нямаме политическо решение за това. Личната ми позиция е, че двете медии не следва да се обединяват, поне на този етап, защото сме в процес на цифровизация, който трябва да бъде финализиран до 2012 година. Надявам се да успеем да влезем в предвидените срокове, като не се разпиляваме в прекалено разточителни дискусии, лични противоборства по темата обединение или разединение… Не смятам, че обединението на двете обществени медии ще бъде процес, който ще мине леко като дискусия в обществото. Още повече че финансовото състояние на двете медии е много различно. При БНР в голяма степен нещата са ясни и стабилни, докато при телевизията има големи задължения. Юридически те лесно могат да бъдат обединени (като това важи и за активите и пасивите), но това няма да реши въпроса за мениджмънта, респективно с развитието. Като се има предвид и аргументът, че радиото предава и работи цифрово почти на 100%, то при телевизията този процес предстои и не смятам, че двете медии могат да бъдат технически сравнявани и обезпечавани. А и още нещо - всяка от тях ни дава и различен поглед на събитията.

- Чуват се различни мнения и аргументи, които поляризират и дезориентират посоката на това какво предстои. Кой е верният подход в тази объркана ситуация?

- Трябва да се избере подходящ модел за двете медии. Има такива модели и в европейски държави, където са обединени радиото и телевизията. Ето например в Австрия радиото издържа телевизията. Аз вярвам, че ключът е в правилния избор на модела и в законовата регламентация. Обществото също е съпричастно към тази тема заради степента и нагласата по отношение на това дали то иска и може да плаща за реформата, както е в Австрия, където има такса за потребителите.

- Да очакваме ли смяна на модела на финансиране тогава?

- В настоящия момент – не, особено в период на криза! Пак казвам, че всеки трябва да поеме своята отговорност при взимането на решението за модела на развитие на БНТ и БНР.

- Настъпи определено объркване относно артикулирането в публичното пространство на вероятността да има закон за печата. Каква е точно позицията на ГЕРБ?

- Категорично няма да има закон за печата. Регулацията, която следва да се извърши, е залегнала в Закона за задължителното депозиране на печатните и други произведения, върху който работната група подготвя текстовете. Целта на тази регулация е да се даде прозрачност на собствениците - притежатели на медии, и то печатни, защото по отношение на радиото и телевизията вече е направена такава регулация, като това е записано в закона. Категорично сме против закон за печата, защото това би означавало връщане назад, а в момента медиите са на съвсем друг етап на развитие и процедура на саморегулация. Всички разбираме, че един закон за печата би въвел цензура и ограничаване на свободата на словото, което е абсурд в днешно време.