- Г-н Луканов, освен че сте водещ, вие сте и продуцент на „Колелото на късмета“. Защо се спряхте на този формат?
- Разработвахме формата още с предишното ръководство на Нова тв и смятахме, че е най-достойният заместител на „Сделка или не“. „Сделка“-та изкара четири фантастични години, но беше леко уморена и решихме да пробваме нещо ново. „Колелото на късмета“ е най-дълго вървелият тв формат в света и е много успешен, ако се направи спрямо изискванията на Си Би Ес. За пръв път видях тази игра през 1989 г. в една малка държава – Белиз, и бях очарован от простотата на предаванията. Благодаря на настоящото ръководство на Нова тв, че ми е гласувало такова доверие, и смятам, че съм го оправдал. Оттук нататък всичко зависи от вкуса на зрителя и рейтингите ще покажат дали го харесват. Това е много позитивно предаване, за семейна аудитория. С Жасмина сме в тотално ново амплоа, намерили сме си точно мястото.

- Имали сте консултанти от САЩ, какви бяха техните отзиви?
- Засега всички са добри – и от консултантите, и от Пол Гилбърт, който отговаря за формата в САЩ и в световен мащаб. Изпратихме му да гледа първото предаване и той каза уникални неща. Не съм очаквал такива похвали от американци. Имаше и дребни забележки, но в писмото пише, че в момента „Колелото“ се прави в Швеция и са казали на тамошните ни колеги, че не е лошо да дойдат и да вземат уроци от нас. С Джефри Голдстейн, първия в света режисьор на играта, дори станахме приятели и си кореспондираме по интернет.

- Колко предавания сте заснели досега? Някой спечелил ли е голямата награда?
- Достатъчно като за стартиране. За съжаление 100 хиляди лева никой не е взел до момента, но при бонус колелото се случиха доста интересни неща.

- Не ви ли притеснява, че ще ви сравнят с тв игрите на Къци Вапцаров?
- Това е игра на 25 години. Всеки формат, който наподобява „Колелото на късмета“, е вдъхновен от него. Работил съм при Къци 4 или 5 години. Разликата с „Риск печели, риск губи“ е съществена – при Къци колелото се въртеше на финала, думите бяха в кръстословица и подредени предварително, подсказванията бяха с картите. Тук, за да кажеш съгласна, трябва да завъртиш колелото, за да си купиш гласна, трябва да имаш пари, а ако решиш пъзела, ще спечелиш сто лева за решаването му плюс натрупаните до момента суми. Тук играят само трима души.

- Как виждате телевизионния пазар у нас през 2010 г.?
- За мен през 2010 г. тв пазарът ще е стегнат, основните неща ще се случат през лятото до септември – било то размествания, излизане на нови телевизии или продажби. Според мен, за да има нормален тв пазар в България, трябва да има четири сравнително силни телевизии. За нас в Нова тв тази година е доста трудна поради цялостната стагнация. При липсата на пари не може да се инвестира в нови проекти, а в такива случаи се гледа да се мине с най-евтините, но не винаги най-добрите формати. Ако рекламодателите правят големи продажби, ще има пари и за инвестиции в предавания.

- Какви нови предавания планирате?
- Имам четири проекта, но чакам да видя как ще стартира „Колелото“. В такъв пазар сме, в който трудно се лансират нови продукти. Все още продуцентите не са стигнали истинския продуцентски принцип, до голяма степен са виновни и телевизиите. За мен продуцент на тв предаване е Доналд Тръмп – отива, Ен Би Си го приема и му казва: „Ти си рискови операции, ние не сме сигурни в това, което искаш да направиш – инвестирай твои пари и го прави.“ Тогава той наистина е реален продуцент – инвестирал, ако има ефект, печели и телевизията е склонна да го премести в по-добър час с по-висок рейтинг и да му плаща повече. У нас телевизията е продуцент, а аз съм изпълнителен продуцент. На мен е гласувано доверието да спазя изискванията, да направя продукта, да се гледа, да е на световно ниво и т.н.

- В последните години все по-малко продуценти залагат на тв игри като „Колелото на късмета“ за сметка на риалити, музикални или танцови шоута. На какво според вас се дължи това?
- Не знам. Аз като зрител имам достатъчно тв канали и цъкам през тях. Задържат ме филмите, гледам Робърт де Ниро, Ал Пачино, Джейн Фонда, независимо по коя телевизия са. Но най-любимите ми предавания са телевизионните игри – най-лесно ги възприемам, най-бързо ги оценявам като зрител, имат съдържание – независимо дали ще се разгадават пъзели, или ще са на емоционална основа като „Сделка“-та. Другите предавания, които много харесвам, са токшоутата на признанията – с житейски истории на обикновени хора – изневери, любов, невъзможно съжителство с родители, лошата тъща, добрата свекърва. От това се интересува всеки човек, никой не иска да гледа известни личности. Такъв е един от следващите ми проекти, който е в начален стадий на реализация.

Интервюто взе Инна Василева