- Г-н Василев, с какво ще се включите в утрешната празнична програма?
- Ще има 10-минутен колаж с кадри от „Панорама“ със събеседници, сред които Джордж Буш, Тони Блеър, Любиша Самарджич, Алън Паркър. Ще участвам в дискусия за обществената телевизия с водеща Вяра Анкова.

- Как попаднахте в БНТ?
- Чак ме е срам да кажа (ха-ха). Беше през 1990 или 1991 година. Тогава Нери Терзиева извика няколко студенти от Факултета по журналистика - само мъже, защото в нюзрума на „По света и у нас“ имаше главно жени. Но аз вече бях присъствал там като водещ на „Формула 5“, спечелих и конкурс за „Ку-ку“ - трите се случиха почти едновременно. Бях на 20-21 години.

- Кой са най-вълнуващите ви моменти в телевизията?
- Участвал съм в стачки. Тук се пускаше песента на „Бийтълс“ Let It Be много често през 90-те не заради по-големи заплати, а заради свободата на словото. Един от най-вълнуващите ми моменти е моето авторство в идеята на „Ку-ку“ за Нубия – тогава двама африканци от моя курс във Факултета по журналистика попитаха двама депутати трябва ли да се подобрят отношенията между България и измислената страна Нубия. А когато отидох в „Панорама“, Иван Гарелов ме изпрати в Босна, където бушуваше война. Бях на 23 години. И стана така, че влязох в казармата, след като бях преживял истинска война. Щастлив съм, че изживях най-романтичните времена на телевизията – когато всичко беше позволено и мерилото бе в нас. Радвам се, че можах да интервюирам Умберто Еко – от малък съм мечтал да разговарям с него и това ми се случи. Иначе Джордж Буш, Тони Блеър, Герхард Шрьодер – това са исторически личности, които са украшение за всяка биография.

- Какви качества възпита у вас БНТ?
- На първо място, съзнанието, че зрителят е винаги по-умен от нас, а героят на репортажа е винаги по-интересен от нас. Най-интересните герои са хора, които погрешно наричаме „обикновени“.