---

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Преди това е бил главен секретар на организацията. Има богат опит в неправителствения сектор. Член е на Консултативния съвет за защита на авторските и сродните права към Министерството на културата. Секретар на Експертния съвет към СЕМ и председател на Етичната комисия по саморегулация.

---

- Г-н Камбуров, през миналата седмица АБРО представи пред парламентарната комисия по културата, гражданското общество и медиите своите виждания за промени в Закона за радиото и телевизията. Кои са темите, които коментирахте?
- Целта на срещата бе опознавателна – от една страна, да чуем вижданията на комисията по няколко основни въпроса – въвеждането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и цифровизацията, а от друга, да ги запознаем с нашата позиция по същите въпроси.
Приятно бяхме изненадани, защото представителите на управляващото мнозинство демонстрираха както интерес към темата, така и задълбочени познания в сферата на електронните медии. Въпросите, които зададоха и по които дебатирахме, бяха онези проблемни зони, които се нуждаят от реформиране и за които сме алармирали неведнъж.

- Директивата за аудиовизуални медийни услуги на ЕК трябва да бъде транспонирана в националното ни законодателство до 19 декември тази година. Очаквате ли новият закон да е готов дотогава? Ако не е, очакват ли ни санкции?
- Знаете, че нееднократно сме призовавали работата по транспонирането да започне от рано, за да има възможност да се направи максимално широко обсъждане на спорните моменти, работата по разписването на текстовете да се обосновава въз основна на максимално информиран избор.
В тази връзка АБРО и „Отворено общество“ организирахме пет публични дискусии, в които взеха участие над 250 колеги от всички заинтересовани страни. Обобщените резултати и стенограмите от дискусиите сме предоставили както на старото, така и на новото ръководство на Министерството на културата и считаме, че те са една добра основа, върху която може да се гради процесът по транспониране.
За съжаление, въпреки усилията, които секторът положи за навременно разписване на новия закон, в предното политическо мнозинство нямаше нужната воля това да се случи, а и като че ли този процес бе неглижиран. За това се налага в настоящия момент, близо два месеца преди да изтече крайният срок, да се изготви спешно Закон за изменение и допълнение на ЗРТ, чрез който текстовете на директивата да се въведат в него. През миналата седмица министър-председателят г-н Бойко Борисов издаде заповед, с която се създаде работна група, която до 5 ноември да изготви и представи проект на ЗИД на ЗРТ. АБРО ще окаже пълната си подкрепа както на Министерството на културата, така и на Медийната комисия с оглед професионалното разписване на текстовете и спазването на крайния срок. В наше лице властта може да намери своя коректен партньор.

- Цифровизацията у нас трябва да завърши до 2012 г., но страната ни закъснява с този процес. Кои са най-големите пречки пред дигитализацията?
- Основната пречка е националното ни законодателство. Освен че законът бе изготвен в последните дни на предходния парламент, абсолютно на тъмно, той въведе един много опасен модел на цифровизация, какъвто не е използван и познат в нито една държава. Обособиха се няколко отделни структури – телевизионните оператори, оператор на мултиплекс, който получава разрешението за ползване на спектър от КРС, преносна мрежа, която пренася сигналите. Съществува забрана телевизионните оператори и свързани с тях лица да бъдат мултиплексоператори, а от друга страна, мултиплексоператорът да притежава мрежа за разпространение на сигналите. Тези изкуствени ограничения, освен че изкривяват чисто пазарните принципи, доведоха и до ограничаване на участие в конкурсите пред КРС за предприятия, които притежават богат опит и могат в срокове да направят процеса успешен. Всичко това бе направено под предлог, че по този начин никой по веригата няма да бъде ощетен, а напротив – ще се създаде добра конкурентна среда. Както тогава, а и сега, близо 9 месеца по-късно това звучи смехотворно. За каква конкуренция говорим, като КРС, както е записано в ЗЕС, издаде на едно предприятие разрешение да оперира два мултиплекса на първи етап и друго разрешение, също на едно предприятие, което да оперира три мултиплекса на втори етап!
Друг, криещ рискове момент в законодателната уредба, е, че никъде в нея няма текстове, които да регулират цените. И двете предприятия съответно на първи и втори етап са абсолютни монополисти на пазара, който оперират. Те могат да определят цена, която телевизионните оператори да им заплащат в непосилни размери и операторите да бъдат поставени в неизгодна позиция, като нямат друга среда за разпространение. Може да се допълни и липсата на комуникационна кампания, която да информира населението за процеса по прехода, липсата на виждания, как и дали ще се предоставят set-top-box устройства на хората в неравностойно положение.
АБРО разработи и спечели проект по ОПАК, който има за цел да изследва добрите европейски практики в страните членки и да предложи най-добрия модел за нашата страна. Направили сме обстойни анализи, които ще предоставим при взимане на решенията по важните въпроси, но като цяло общо е мнението, че има нужда от цялостна промяна на избрания модел у нас.

- Каква е позицията на АБРО относно списъците с излъчвани програми и документите, свързани с придобиването на права за разпространение, които операторите трябва да предоставят на СЕМ на всеки 6 месеца, по силата на чл. 125 „в“ от ЗРТ?
- Изискванията на закона следва да се спазят. Проблемите в тази сфера са многогодишни и имат своите натрупвания. По данни на СЕМ над 200 предприятия, които разпространяват радио- и тв програми, не са предоставили никаква информация за това дали имат права да разпространят програмите в техните мрежи.
Тези въпроси бяха обсъдени миналата седмица на среща в СЕМ, която продължава днес, но с по-широко участие на КРС и дружествата за колективно управление на права.
Според представителите на кабелните оператори е достатъчно да предоставят списък на програмите, които излъчват. Позицията на СЕМ е, че това не е достатъчно, а е необходимо да се предоставят и договорите за уреждане на правата на съответната програма. Ние подкрепяме СЕМ. Регулаторът направи голям реверанс към тези 200 предприятия, които не са представили документи, като не наложи санкции, но през февруари, когато изтича вторият шестмесечен период, СЕМ следва да приложи строгостта на закона.

- Вие сте секретар на Експертния съвет (ЕС) към СЕМ. Как върви работата на органа? Върху какви медийни казуси работи в момента?
- През миналия месец ЕС финализира изготвянето на проекта на списък от значими събития и мерките за неговото администриране, като към момента този проект е изпратен за предварително обсъждане до 11 институции и организации. Около 1 декември се очаква да получим становищата им, ще ги обобщим и поместим в сайта на СЕМ за започване на общественото обсъждане.

- В края на септември бяхте избран за председател на Етичната комисия към НСС. Какво е необходимо, за да заработи саморегулацията на рекламата у нас?
- На нас като първи състав на комисията се пада голямото предизвикателство и отговорност да наложим саморегулационния модел у нас и изградим доверието на гражданите в Националния съвет по саморегулация. Историята на саморегулацията в Европа е на над повече от 100 години, а ние сме една от последните държави, които се присъединяват към нея. Много сме се забавили и имаме да наваксваме, но разполагаме с добрия опит и практики на колегите от другите страни.
За да заработи ефективно органът по саморегулация, е необходимо той да бъде признат и от самия закон. За това ще държим в измененията на медийния закон да има глава, уреждаща саморегулацията и нейната дейност. Важно е да има и добра координация между регулатора и Етичната комисия. Когато даден субект откаже да се съобрази с решение на Етичната комисия по определен казус или не го изпълнява, регулаторът следва да влезе в правомощие и наложи имуществена санкция. Цялата тази процедура следва да намери своето логично място в медийния закон.

- Има ли вече постъпили в Етичната комисия жалби от потребители, засегнати от реклами?
- Да, към момента има подадени около 14 жалби, но само по 6 е образувано производство. По останалите все още се събират становища и доказателства от страните. В момента, в който се произнесем, мисля, че това ще е през следващата седмица, решенията ни ще бъдат обявени на сайта на НСС.


Интервюто взе Инна Василева