Клишето "Битката за София" отдавна не важи. Избори 2019 спокойно могат да минат под слогана "Бием се за Референдум".
Кой ще говори и кой ще мълчи в предаването на Добрина Чешмеджиева по БНТ се превърна в жива тема на предизборните щабове, редом с въпросите за данъците и сигурността, асфалта и паветата, чистотата и строителството, културата и образованието. И не става дума само за неволите на Волен Сидеров, с когото ЦИК и ВАС се занимават в продължение на 10 дни.
От "Спаси София", чийто кандидат за кмет Борис Бонев влиза в предварителния топ 5 според социолозите, сигнализираха, че БНТ ги е изключила от дебата си за столицата, планиран за вторник, 15 октомври.
"Обществената телевизия забравя за функцията си... Браво на тази национална телевизия, която се финансира с нашите пари", пише в съобщението на кампанията.
От една страна, недоволството им стъпва на разумно основание. Предварително договореният регламент на "Референдум" е свел броя на събеседниците в изборното студио за София до едва 4 души, без да отчита обичайното високо и разнообразно участие на претенденти за властта на "Московска" 33. Достъпът е ограничен до "текущите първи четири позиции по прогнозни изборни резултати, отчетени от четири социологически агенции, избрани по преценка на БНТ". Под тази формулировка през септември са се подписали десетки големи и малки партии, включително екипът на "Спаси София", без да предполага, че ще се окаже ощетен от нея.
Видимо летвата е вдигната твърде високо и това изглежда като грешка на медията. Дори в действащия Столичен общински съвет има 6 политически групи, в които членуват представители на около 10 отделни партии, а раздробяването в следващия мандат на местния парламент вероятно ще е още по-отчетливо.
Нещо повече, две седмици преди изборите разликата между 4-тия и 5-тия е около/под 2-процентовата граница, а класирането в средата на таблицата се променя всекидневно от всевъзможни непредсказуеми явления. Стигна се дотам, че "Маркет линкс" публикува две почти паралелни изследвания по поръчка на различни медии, в които Ангел Джамбазки и Борис Бонев се изместваха взаимно от заветното четвърто място.
От друга страна, буквалният прочит на изискването за "зачитане на равнопоставеността и значимостта" на 20 кандидати за мястото на Йорданка Фандъкова (вкл. самата нея) би довело до комичен резултат в 60-минутното предаване.
Не само заради превръщането на "Референдум" в риалити шоу по подобие на Big Brother с участието на Малък Тошко Славков, Тончо Токмакчиев, Радослав Каратанчев - Крана, и др.
Ако водещата изчете имената на събеседниците и незабавно се сбогува с публиката, то всеки от гостите ще разполага с около две минути и петдесет и четири секунди за изява в национален ефир. Равнопоставеността ще е безгранична. Само че ефектът ще е съкрушителен за всеки, който е очаквал да види смислен, критичен сблъсък на идеи и програми за управлението на София.
Истинският проблем не е нито в броя на микрофоните в Студио 1 на БНТ, нито във внушенията за предполагаем заговор на "Сан Стефано" 29 срещу по-малките партии или "цивилни" кандидати.
Проблемът е, че БНТ е единствената национална телевизия в България, чиито журналисти губят почти всички права на свободна, бърза, гъвкава, логично аргументирана и полезна за всички преценка при подбора на "гласове" в предизборните си формати.
Професионалистите в БНТ и БНР са също толкова ощетени, колкото всеки един от 36 288-те кандидати за местна власт, който няма да стигне до екрана преди 27 октомври.
Изборният кодекс задължава ръководството на медията да внесе в ЦИК пълен и съгласуван с партиите график на всички ТВ-форми, теми, събеседници и екипи на политическите си предавания един месец преди деня на изборите. Дори междувременно балансът на силите се промени драстично и обективно, ръцете на телевизията ще си останат вързани, докато всички подписали споразумението с БНТ не се съгласят на нов компромис по най-бързия начин.
Колкото по-рейтингов е часовият слот и колкото "по-безплатна" е формата му, толкова по-груба става борбата с лакти между щабовете. Залогът при кметските дискусии, разбира се, не се свежда само до въпроса кой има шанс да стигне до балотаж. Зад "локомотива" на водещите кандидати наднича по един взвод с мъже и жени, които се надяват да бъдат избрани за общински съветници в СОС.
Точно това е причината, поради която изведнъж се оказва безкрайно важно дали петият, петнадесетият или петдесет и петият в социологията ще се добере до ефирна изява.
Затова - не стреляйте по пианиста. Обществените медии не си измислят нарочно глупави правила, само и само да заглушават независимите политически щабове. Не дават нарочно трибуна на циркаджии от селски панаири, за да си вдигнат рейтинга.
Съвестни и опитни журналисти са третирани от закона като нарушители по презумпция само защото работят в бюджетни организации. Това са единствените медии в държавата, които Народното събрание е сметнало за нужно да обязди и стегне на къс повод в най-важния политически сезон. До такава степен, че работещите в тях са принудени да търпят депутатски щурмове и ругатни под полицейски кордон понеже "Ние ви плащаме заплатите".
Моментът за отмяна на най-ограничаващите предизборни регулации върху публицистиката в БНТ и БНР е отдавна назрял, и това е отговорност както на политическите сили, така и на генералните директори на двете медии.
Впрочем, 10 ноември наближава. 30-та годишнина от края на тоталитарния режим е добър повод за раздяла с увлеченията към поставяне на журналистиката в режим на покровителстване. Ако демократичният рефлекс продължава да се губи по трасето, проблемът не е в телевизора.
