На 3-ти май всяка година отбелязваме Световния ден на свободната преса. Тази година предпочетох съвсем вътрешно, смирено и тихо да посрещна тази дата. Защото имаме все повече поводи за притеснение, срам и неудобство, отколкото за празнуване.

Корпоративната журналистика, цензурата и автоцензурата, влиянието на капитала над редакционната независимост и съдържанието - са част от съвременните бичове на медийната среда не само у нас. Често под флага на непримиримата битка с "Фалшивите новини" елитите повеждат кръстоносен поход срещу своите опоненти. Разпределението на средства по линия на европейските фондове; квотите на субсидиите; процентите от държавните бюджети, отделяни за издръжка на обществените медии на практика се превръщат в реално действащ ефективен инструмент за политическо и властово влияние, за подчинение и натиск върху медии, собственици и главни редактори. Стремежът - регулацията в сферата на традиционните медии, да бъде наложена като профилактична мярка против дезинформацията в свободното интернет пространство не само плаши и буди съмнения за отварянето на вратата на мракобесието и директна саморазправа с инакомислещите и/или опонентите, но създава реални предпоставки за ограничаване на свободата на словото.

Липсата на прозрачност на собствеността на медиите, срастването и установяването на преки връзки между политици с бизнес кръгове и медийни собственици, медийният монопол и концентрации, автоцензурата, липсата на плурализъм - са все белези на кризата в журналистиката и медиите днес.

Дали капиталът, еврогрантовете, даренията от фондации, подставените собственици, политическият и поръчков слугинаж, PR - журналистиката в услуга на властта ще продължават да поставят на колене и да подчиняват медиите и войните на перото и на словото?

Желанието си - да бъде онлайн съдник на Истината у нас, публично лансира член на регулатора на електронните медии. Не зная дали точно този орган е призван да бъде пазител на професионалните и етични журналистически стандарти? Все пак трябва да отчитаме факта, че независимостта на членовете му са функция и директно следствие от политическите квоти при избирането им. С какви задачи и поръчки, като част от нормативно вменени правомощия и функции от законодателя, би бил натоварен бъдещият онлайн регулатор?

Тук най-силният дисонанс се поражда от философията и идеята да бъде лимитирано безграничното интернет пространство като територия на свобода на словото и алтернатива на традиционните медии. Да, матрицата породи и рискове, но и гарантира новите свободи. Там, където гласовете на телевизии и радиа бяха запушвани от режими или истината бе арестувана, именно глобалната мрежа и социалните медии бяха живия канал за информация. Уволнявани журналисти публикуват свободно в интернет своите разследвания или цензурирани материали. Явно, тази гласност и шир трябва да бъде заключена. Като репресията срещу създателят на "Уикилийкс" - Асанж!

В публичното пространство излезе информацията, че се готви нов медиен закон. Но, защо това става тихо, скришно, на тъмно, някъде по кабинетите. Дори координирано - от офиси на Министерството на културата... Принципалът ?! Ползвани били най-големите медийни експерти, но целият процес върви прекалено дискретно, сякаш тайно, задкулисно. Като онези анонимни оценители, които попълват анкетните карти на "Репортери без граници" ...

Законодателните инициативи в защита на журналистическата професия, за които настоява СБЖ, не се случват. Предложенията не бяха разгледани от народните представители, не влязоха на обсъждане. Бяха замразени! Нищо, че бяха връчени лично на шефа на ресорната парламентарна комисия преди три години. За сметка на това, по отношение на други медийни законодателни поръчки, се бърза, дори прибързва. И даже спекулативно се манифестира. Но, като че винаги под диктовка и в угода някому. Поне това е чувството, което остава докато наблюдаваме процесите, задаваме (си) въпроси и настояваме за отговори.

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е най-голямата професионално-творческа и синдикална организация, представляваща журналистическата гилдия. Съюзът е силен и независим. Дори и поради факта, че той не е подвластен на зависимости, външно финансиране, политически или икономически обвързаности и т.н. СБЖ е територия на свободните по дух хора, отстояващи свободата на словото и е трибуна на свободната журналистика. Истината, истината и само истината. Това не е само наше верую, но и принцип, който ежедневно отстояваме. Редом със стремежа ни да гарантираме законодателно задължителното подписване на колективни трудови договори във всички български медии, за да бъдат защитени правата на журналистите. Както и зачитането на журналистическия труд за втора категория, а така също и регламентирането на минимални прагове на трудовите възнаграждения за репортери, редактори, водещи и т.н. Защитата на журналистите е наш приоритет!

3-ти май е точният момент, в който е хубаво да се огледахме сами в себе си. За да видим, че все още журналистите робуваме на пристрастията си, на нагласите да се върви по най-лесния път на несъпротивление и подчинение и зачитане на едностранни интереси - на издатели и работодатели, корпорации, политически пристрастия и др. А журналистът трябва да работи преди всичко за производството на бърза, обективна и достоверна информация, която да е в услуга и в интерес на обществото.

Блиц-щрихите на картината: Милен Цветков; Валя Ахчиева; кризата в БНТ; опитите за овладяването на обществените радио и телевизия; Асанж; закрити медии като сп."Тема"; неплатените трудови възнаграждения в "Стандарт"; многобройните дела срещу журналисти след техни разкрития; свалени предавания и прогонени журналисти; скандалът "Апартаментгейт" - осветен достойно от две български медии и довел до лавина от оставки, в това число и на четирима министри; поръчан нов медиен закон, който се пише на тъмно и по поръчка; напъните за слагане на намордник на свободното интернет пространство и запушването на устата на всички неудобни опоненти на официозите и властта ...

Регистрирахме за съжаление за кой ли път, че не сме единни. (А дали някога ще бъдем?). Заради увлечението или съзнателното стремление да бъдем леви или десни, по политически симпатии и в угода някому; да лепим помежду си етикетите и обвиненията за "добри" или "лоши" - според принадлежността или поръчката на медийни издателски групи или кръгове; да се натрапва претенцията на един да бъдат ментори, облечени в бяло и избора на други да бъдат слуги-бухалки, анатемосани или нарочени като мишени, които се отстрелват денонощно, заради комфорта или бизнес интересите на капиталите на едни собственици.

Накъде ще вървим - зависи от нас. Защото степента на зрелост на гражданското общество, на нас самите - като граждани и хора, отстояващи правата, каузите и принципите за по-доброто ни утре, се съотнасят правопропорционално към зрелостта и силата на медиите.
Свободата на словото и на пресата са част от най-голямата свобода - ДЕМОКРАЦИЯТА.
А тя зависи от нашите лични и професионални избори.
И волята да бъдем наистина свободни.
Никому в угода, никому напук!
Свободата зависи от нас!
Или пък не?!