На прага на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, съвсем в разгара на подготовката, изненадващо се появи в дневния ред медийната тема за редукцията на езиковото многообразие на „Радио България" – БНР. Ръководството на БНР обяви, че от 1 юни програмите подготвяни от Главната редакция на БНР спират да звучат в интернет. Журналистите щели да подготвят само текстове на 3 езика (английски, руски и турски), а не както бе досега на 11, като ефирно ще звучи единствено програма на турски език.

§ Реакцията ...

Това управленско решение предизвика реакция в редколегията на „Радио България". Бе разпратено писмо до всички държавни институции и синдикатите, чрез което журналистите призовават за преразглеждане на решението на ръководството на обществената медия и за иницииране на публични дискусии, дебати и преоценка на ситуацията.

§ НЕГОВАТА гледна точка

В свое участие в ефира на програма „Хоризонт", Генералният директор на БНР мотивира своето решение с отживелица от времето на комунизма и студената война, със слабия интерес към чуждоезичните аудиофайлове, с минималния интерес на ползватели на съдържание от чужбина, с новата информационна среда, та дори изрази становище, че информация за страната ни би могло да бъде намерена по всякакви други канали и чрез ред други институции, не само от Радиото. Нещо повече – радиото, не било дори вече най-желания източник? И още едно важно уточнение от изказването на радиошефа: редукцията и реформите щели да засегнат много малко хора – едва 30 човека. (Линк >>> От днес Радио България спира да звучи в интернет).

Междувременно, Общественият съвет на БНР подкрепи единодушно решението на ръководството за преструктуриране и редукции, а специализираната дирекция на СЕМ обяви становището си, че няма условия за отнемане на лиценза на „Радио България".Все пак ръководството на БНР внесе искане за изменение на индивидуалната лицензия на „Радио България".

§ Езикът на документите

Според Правилника за структурата и организацията на дейността на БНР, който определя структурата, организацията на дейността и основните функции и задачи на структурните звена на БНР, Главна редакция „Радио България" представя образа на България, културната и национална идентичност на страната в световното медийно пространство за чуждестранната аудитория и българските общности в чужбина и излъчва на средни вълни на турски език в страната. Интернет страницата на БНР – Радио България представя ежедневно актуализирана информация от България на 11 езика: български, английски, френски, немски, испански, руски, сръбски, гръцки, турски, албански и арабски. Структурата на главна редакция „Радио България е: редакция „Интернет", редакция „България", редакция „Чужди езици".

... Съвсем неочаквано ли, през декември бе закрита арабската секция на „Радио България"?

Броят на езиците, на които Радио България произвежда програми, трябва да бъде съгласуван с Министерството на външните работи, Комисията по външна политика на Народното събрание и Президента, в съответствие с външноикономическите приоритети на страната, пише в концепцията, с която СЕМ избра сегашния Генерален директор на БНР.

§ Минутка за размисъл

Тъй като държавата финансира БНР – в субсидията е калкулирана и сума за производството на програмно съдържание на „Радио България", не е ли логично и редно тя - държавата, чрез своите институции, да се произнесе по въпроса за функционирането и стратегическите функции на „Радио България" в днешните условия и сложна международна обстановка?

Кой може да отрече, че Радио България е безспорен силен медиен канал за популяризирането на България зад граница, редом с телевизионния сателитен канал - БНТ Свят и региони?

Ясно е, че в българския радиоефир няма аналог като този – да бъдат излъчвани чуждоезикови емисии на 11 езика, които включват оригинално съдържание, насочено към българските общности в чужбина и към аудиторията извън страната или иначе казано таргетирана комуникация.

В днешната модерна комуникационна среда, когато преносът на съдържание чрез четвъртото измерение Интернет на практика е неограничен по отношение на време, място, аудитория и особено на фона на феномена „Фалшиви новини" (разбира се, тук можем да добавим интернет троловете, хибридните войни и т.н. ред негативни и деструктивни комуникационни „явления", които се разраснаха в глобалната мрежа), ролята на традиционните медии и утвърдените медийни брандове са гарант за производството и разпространението на достоверна, обективна и бърза информация.

И защо да не разпространяваме специално подготвена оригинална продукция на много езици, а да прибегнем само да три езикови преводни версии на основната програма на БНР?

Трябва ли реформите да са подчинение на доброто позициониране на БНР във времето? А какво ще сторим, ако се окаже след време, че някои от тези революционни стъпки са били грешка, но всичко е разрушено безвъзвратно?

§ Какъв е „Челният опит"?

„Гласът на Турция" излъчва ежедневно с обща продължителност 58 часа на 26 езика – култура, музика и новини.
„Гласът на Америка" поддържа на сайта си версии на 42 езика.
„Радио Китай за чужбина", по аналога на „Предавания за чужбина" на БНР, което през 2012 г. става „Радио България", излъчва към целия свят на 43 езика и има 30 журналистически пункта във важните държави и региони. Девизът на китайската радиостанция е „Да представим Китай на света, де представим света на Китай, да съобщаваме на света за света, да придвижим разбирането и приятелството между китайския народ и народите в света".
„Радио Франс Интернационал" говори със света на 14 езика – в това число и на мандарин, китайски и румънски.
„Дойче веле" предлага радио и интернет съдържание на 30 езика, а телевизионната програма е 24-часова и е на немски, английски, арабски и испански език.
Гръцкото радио – на 10,
а Радио Румъния Интернешънъл предава на 11 езика.

§ Вместо епилог...

Радиото не е обикновена медия, а институция! Тя има своите характеристики, стратегически задачи, влияние! Сред тях са и чуждоезиковите продукции – мост към 3-милионната българска аудитория по света и 11-лентова комуникационна магистрала от света към България.

На работещите в „Радио България" е предложено „доброволно" да се оттеглят, за да получат полагащия им се брой финансови компенсации.

Към днешна дата, Колективният трудов договор в БНР, който осигурява синдикална защита на работещите в медията, все още не е подписан.

Видинският предавател работел на половин мощност, според СЕМ. Надзорниците ще искат обяснение по темата.

... И ще бъде ли подписан най-накрая договорът между БНР и Музикаутор?! ...

... А защо не бъдат увеличени чуждоезикови програми на „Радио България"?...

§ 82 години БНР е безспорния информационен лидер в радиоефира на България.

Най-голямата многопрограмна медия произвежда и излъчва 11 програми (до сега). С интернет портал на 11 езика. С оригинална програма на чужди езици за чужбина (до сега). С най-голямата информационна мрежа в страната. И Златен фонд – звуковата памет на България. Медията, която продуцира, произвежда и излъчва радиодраматургия и програми за деца. БНР - най-големият продуцент на българска музика, най-голямата културна институция с шест музикални състава!!!

... До сега! ...

Е, колеги - ще надграждаме ли или ще рушим?