Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Преди това е бил главен секретар на организацията. Има богат опит в неправителствения сектор. Секретар е на Експертния съвет към Съвета за електронни медии. - Защитават ли поправките в ЗЕС, свързани с цифровизацията, интересите на търговските оператори? - АБРО положи усилия и изложи разумни аргументи, основани на европейската практика, но въпреки това се прие законодателство, което вместо да осигури плавен преход от аналогово към цифрово тв излъчване, то не само че не защитава интересите на търговските радио- и тв оператори, но не отстоява дори обществения интерес. - АБРО предупреди, че има реална опасност населението да бъде лишено от ефирна телевизия в преходния период. Какви са мотивите ви за това твърдение? - Съгласно приетите текстове държавата спира аналоговите телевизии, когато спектърът, който те използват, стане необходим за изграждане на цифровите мрежи. Няма гаранции, че междувременно цифровите мрежи, в които се излъчват националните ефирни програми, са достигнали необходимото покритие на цялата територия на страната, нито, че населението е снабдено с приемни устройства за цифрова тв. Опасността голема част от обществото да остане без безплатна ефирна телевизия нарушава основни конституционни права. - Какви са европрактиките в прехода към цифровизация? - Аналоговите телевизии се спират само ако на 95% от населението е осигурено приемането на цифрови сигнали. Вече няколко страни членки, между които Италия и Франция, отложиха спирането на аналоговото излъчване от 2010 г. на 2012 г. с мотива, че обществото не е подготвено. Редица европейски директиви от инфраструктурния пакет забраняват България да учредява изключителни права на ползване на честотен ресурс за извършване на електронни услуги, като ни задължават да разпределяме свободния ресурс според обективни, недискриминиращи и справедливи критерии. С приложението на приетите текстове, вместо да се спазват поетите задължения за стимулиране на ефективната конкуренция в интерес на зрителите, българският парламент дава възможност противоконституционно да се изкриви и опорочи свободната конкуренция, силно застрашавайки националния и обществен интерес, в полза на едно лице. - Държавата узакони медийния монопол, като даде 2 от трите мултиплекса да се стопанисват от едно предприятие. Как ще рефлектира това? - Господстващото положение на едно предприятие не е притеснителен факт само по себе си, стига то да няма укоримо правно поведение. Когато в закон се обособяват възможности за създаване на такъв вид предприятия, за тях важат специални правила и ограничения, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с положението, което имат. Шокиращ е фактът, че с приетите изменителни закони не са учредени специални правила и ограничения за предприятието, което ще изгради и двете електронни мрежи. Още повече че медийната сфера е особено чувствителна. Изправени сме пред реална опасност, предприятието, което разпространява радио- и тв сигнали, като единствено такова, да ги постави в определена зависимост, като застраши свободата на словото. А това е изключително опасно. - Редно ли е собственикът на мултиплекс сам да определя кои програми, лицензирани от СЕМ, ще разпространява? Не се ли застрашава така идеята за многообразие на програмите? - В ЗРТ е записано, че предприятието, което получи разрешение от КРС, ще разпространява програми, които отговарят на определени условия и са лицензирани от СЕМ. След като предприятието подбере „букета” от програми, СЕМ трябва да ги утвърди. Тези „съгласувателни” разпоредби са разписани формално и не дават реални правомощия на СЕМ да регулира подбора. Получава се, че няма кой да повлияе на предприятието какви програми да разпространява и при какви условия – то може да реши, че ще качи само тези, които могат да му платят най-висока цена за разпространението, независимо от техния вид и профил. Попадаме пред поредната хипотеза, където общественият интерес отстъпва пред корпоративния. - Защо и в чий интерес промените в двата закона – ЗРТ и ЗЕС, бяха направени на тъмно? - Текстовете се написаха незнайно къде и от кого, обсъдиха се вяло, без реален диалог и се приеха от полупразна пленарна зала. Наскоро четох доклад на проф. Средкова, която е председател на КС по законодателство към НС, където е направен именно този извод – липсата на реално обсъждане и предварителен анализ на последствията на първо място води до съмнения за корупционни практики, а на второ – до слаби законодателни текстове, създаващи предпоставки за облагодетелстване на определени кръгове. В настоящия случай трудно можем да кажем в чий интерес се написаха и приеха тези текстове. За съжаление не в полза на зрителя. - Кои са другите подводни камъни в променения ЗЕС? - Дава се правомощие на КРС, без конкурсна процедура, да издава временни разрешения за ползване на аналогов спектър на регистрирани тв оператори. Така се преразпределя компетентността между СЕМ и КРС, като се придава изключително голяма тежест на комуникационния регулатор, изцяло се заобикаля конкурсното начало при разпределяне на спектъра и грубо се ограничават ролята и правомощията на СЕМ. А той, съгласно ЗРТ, е компетентният регулатор по съдържанието. Създават се условия за неравнопоставено третиране на различите стопански субекти – в момента излъчващите ефирни телевизии са преминали през тежки лицензионни процедури, за да получат програмна лицензия и разрешение за ползване на спектър, а сега, тези, които ще получат разрешение за ползване на спектъра няма да минат през конкурс, а ще бъдат оценявани от КРС по субективни и неясни критерии. - Брюксел заплаши, че ни очакват огромни санкции, ако текстовете останат в този вид, но управляващите не ги коригираха. Каква реакция очаквате от ЕС? - От офиса на г-жа Вивиан Рединг – еврокомисар на съобщенията и телекомуникациите, съобщиха, че очакват да получат приетите изменения и тогава ще се произнесат по тях. Надявам се, че това ще стане в близките дни. Съществува реална опасност да бъдем санкционирани за това, че националното ни законодателство противоречи на общностното. Тази съвместимост ще бъде изследвана от ЕК и ще бъде оповестена публично. - Как ще коментирате провалената сделка на БТК с ОRS и как тя ще повлияе върху медийния пазар у нас? - ORS спечели първите два национални цифрови мултиплекса в Австрия, а ЕК посочи, че дигитализацията в Австрия е извършена съгласно "най-добрите практики". Добър шанс за България е, ако дружество с толкова опит го приложи и у нас. От публичната информация съдя, че сделката не е провалена, а поради задълбоченото проучване, което КЗК започна, ще се проточи във времето. Надявам се, че сделката скоро ще бъде приключена и ORS ще поеме управлението на НУРТС. В лицето на АБРО и нашите членове те ще открият коректен партньор. - Директивата за аудиовизуалните медийни услуги изисква да бъде въведена в българското законодателство до средата на декември 2009 г., което е съвсем скоро. Работи ли се по нов медиен закон? - Ако не спазим този срок, ще получим санкция. АБРО спечели проект по оперативна програма „Административен капацитет” за разписването на нов медиен закон. Министерството на културата също работи в тази посока. Вярвам, че с обединени усилия ще създадем професионално балансиран и работещ медиен закон.