32-годишната Мария Силвестър е била манекенка, снимала се е в реклами на чужди продукции. Учила е право, а след това и психология. Работила е и като репортер в женско списание, а тв кариерата й тръгва от TV7 с рубриката „Мери репортери“. В момента се изявява като репортерка в „Шоуто на Азис“ и веднъж седмично забавлява зрителите със своето „Токшоу на токчета“. От 7 г. е омъжена за Силвестър Силвестров, нашумял от разпадналата се вече група "Братя Мангасарян". Имат двегодишен син Давид и Мария навърта огромен километраж (без токчета) заради него. Пред „Класа“ госпожа Силвестър даде едно от малкото си интервюта, в което обясни колко е важно да не бъдеш сериозен. И разни други фундаментални размишления върху тв психологията на улицата, лудостта и политиците. - Защо не обичаш да даваш интервюта? - Не че не обичам, но ми е странно да се обяснявам сама. Звучи ми надуто. А пък се и смущавам. Как да убеждавам хората каква съм? Действията ми са тези, които говорят за мен. Проблемът си е личен. - Образът ти пред камерата припокрива ли се с този зад камерите? - Пак съм такава, защото това, което правя, излиза от мен. В същото време обаче съм и много различна. - Във форумите те определят като „луда“... - Не знам дали съм такава, питайте мъжа ми (ха-ха-ха). Просто имам позитивно виждане за света, разчупвам стереотипите, защото ми е омръзнало от клиширани обстановки. Те ме побъркват. Вместо да се дразня, че половин час търся място да паркирам, докато ме чакаш за интервюто, си слушам музика и ми е гот. - А ако не беше намерила никого на срещата... - Щеше да ми е хиперзабавно. Щях да си кажа – тази е по-луда и от мен (ха-ха-ха). - Защо избра „Шоуто на Азис“ за тв изява? - То ме избра. Бях на морето, в дълбоко майчинство, когато главният редактор Радо Тушев ми се обади. Беше забелязал работата ми в ТВ7 в „Тройка по никое време“. Все пак да се впечатлиш от репортерка, която прави луди интервюта по улиците, е готино, нали? Казах му, че трябва да си помисля. След 3 минути му казах „да“, защото идеята ми хареса. Тогава още нямаше такова шоу, а образът на Азис ме интригува - той е интересен, абсурден, провокативен, добре се котира. - Как и с кого определяш темите за репортажите си? - Хубавото на това шоу е, че са ме оставили да правя каквото си искам. Това беше и едно от условията ми. Иначе пак мога да се справя, но без да се разгърна и не така, както, когато си полудявам качествено. Работя с режисьора на предаването Миро. С него си хващаме актуална за деня тема и я резкекерчваме. Не смея да се взема на сериозно, иначе нещата ще се скапят. - Кой проект те затрудни? - По-скоро ме затрудняват ситуации. Например, когато се забих в гетото в Студентски град - имаше един тон кучета и агресивни циганета. Част от екипа не искаше да влиза в този квартал, не всеки е желан там. Единственият начин е да се усмихнеш и да направиш ситуацията хихо-хахо. Имала съм и срещи с доста агресивни хора, но ако се правиш на глупак, веднага те приемат. Това работи и в живота. За да се самоиронизираш обаче, трябва да минеш през тази важност, да я изтриеш и после да работиш с лекота. Все пак съм си инжектирала специална ваксина да не се разболея от важност (ха-ха-ха). Иронизирам важността пред камерата. - Кога си била „най-важна“? - Бях много, ама много важна. И точно тогава някой ти натрива носа и падаш в пропастта. После се изправяш и се питаш толкова ли е важно това. Ако го приемеш с чувство за хумор, ти е по-лесно. А пък аз си се и разработих, и то - станах репортер. Обаче си харесвам работата, защото мога да вмъкна много неща в самоиронията. - Сигурно манекенските ти години са били изключително сериозни, особено за бизнеса? - Да, да, тогава бях много важна – излизаш на подиума, фръцкаш се, в повечето случаи с безобразни дрехи, но все едно носиш света на раменете си. Някакви хора пляскат, говорят ти колко си красив и важен. Парадоксът е, че в България моделките са важни и изкарват колкото за кафенце, а в чужбина, където не са важни, се издържат сами. И така... бях важна 7-8 г. После си казах: „Стига! Много ми пляскат хората вече, не трябва да ги мъча повече!“ Така дойде кризисният момент – моделка, която е важна, изведнъж се поставя в полето на творческата пустота. Но страната ни е страната на парадоксите и заради това правя толкова успешни репортажи – срещам се с много важни персонажи, които разбират от всичко. Убедена съм, че ако седнат на мястото на политиците, държавата ще процъфти. Затова трябва революционно нов подход в политиката. - А по отношение на медиите? - Политиците са свикнали на медиен комфорт, но ако правя репортаж за някой от тях и видя как се спъва, ще покажа само това (ха-ха-ха). Новините са ми скучни, освен ако няма скандал или нетипична ситуация. Например на новинарка да й падне обецата. Тогава виждаш как излиза от циментираното новинарско състояние. То е изкуство, но не е за мен. Всъщност на медийния пазар нещата се пораздвижиха – явяват се качествени нови продукции от типа copy paste. Проблемът е с текстовете, които на български не звучат добре. У нас хуморът е дори брутален. И като сложиш и актьор, на когото не даваш правото да бъде съавтор, става кофти. Затова човек трябва да вкарва енергията си в един образ и да го разработва. Шоубизнесът не е развит, затова трудно се правят авторски продукции. Извън рамките хората не са смели и супермного критикуват. Виждат образ на екрана, който им се кекерчи, както правя аз, и често питат тая пък защо се излага. Не си дават сметка, че не е толкова лесно да се правиш на ку-ку, както и да не обидиш някой ку-ку. Така че по-добре да се радваш на нещо, което е добро, а ако не ти харесва – не го гледай. Наскоро така се ядосах, че съм изкарала три часа пред телевизора и съм се напълнила с глупости, че го изкарах на балкона. - Учила си психология, тя ли ти помага в комуникацията... - Учила съм, но не завърших. Стигнах до 3-ти курс право и до държавния изпит по психология, но реших, че не ме кефи. - Защо не завърши нито едното? - Сигурно защото съм такава личност. Правото ме смути - отидох с идеалната представа, че ще защитавам истината, но се оказа, че трябва да го правя и за неправилните тези. Презаписах психология във Великотърновския университет. Не искам да обидя един тон психолози, но ще го направя - там се сблъсках с неща, които ме накараха да прекратя. Много от тях бяха теоретици, залагаха на отминали знания, не харесваха новите методи. В един момент ми стана скучно. - Можеше да смениш ВУЗ-а? - Мързеше ме. Установих, че обучението е тъпа работа. Младите обаче да не се учат от мен, защото после ще попаднат в някое шоу и ще правят същите тъпотии като мен. Аз не съм толкова важна и не искам да съм, затова предпочетох практиката – психологията на улиците е много по-различна от тази в учебниците. Интересно ми е да изследвам спонтанните реакции. Понякога обаче е и много натоварващо, защото има и негативни персонажи. - Съпругът ти Силвестър Силвестров консултира ли те в работата? - Не, показвам му готовите продукти, но винаги ме подкрепя. След раздялата с братя Мангасарян се занимава с интернет реклама и не мога да го изкарам от компютъра. Станал е процесор – и клавиатура, и мишка едновременно. Когато искам да си говоря с него, отивам и го кликвам. Или пък го рестартирам, ако има вируси – пускам антивирусна програма. Оказа се обаче, че съм най-успешният РR продукт за интернет на Силвестър. След изявата ми в TV7 със зор успях да си събера материалите, които бяха много добри, и Силвестър ги качи в един сайт. Младежите, които не гледат телевизия, започнаха да ги теглят със страшна сила.