Георги Любенов е роден е на 25.02.1976 г. в София. Завършил е „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски” и „Театрознание“ в НАТФИЗ. През 1993 г. попада в Младежката редакция на БНР, а от 1995 г. е водещ в програма „Хоризонт” на редица предавания, сред които „Хора, пътища, автомобили”, „Нощен Хоризонт”, „Хоризонт за вас”, „12+3”. Работил е и в БНТ като водещ на кинопредаването „24 квадрата” и „Полет над нощта”, на което е и автор. От 1 ноември 2007 година Георги Любенов е част от екипа на TV2, където е главен редактор „Публицистика”, а от 17 януари води уикенд новините на телевизията. - Как станахте водещ на уикенд новините, г-н Любенов? - Желанието на публиката затвърди решението на ръководството да ме видят в една нова роля. Като всяка модерна и динамична медия, сменяме и лицата, и облика на телевизията, разбира се, с желанието да се търси най-доброто място за нашите колеги, включително и на мен. - По-трудна ли е ролята на новинар, отколкото тази на водещ? - Новинарството и воденето на предавания са с различна технология и начин на поведение, но и двете имат своите очарования. Естествено, не е нужно да си теоретик, за да кажеш, че свободата като водещ на предаване е незаменима и не може да се сравни със ситуацията, в която човек съобщава новините. Но пък е валидно и това, че навсякъде по света, във всяка европейска медия, най-престижно е да бъдеш лице на новините. Телевизионното новинарство като жанр е едно от най-престижните професии. Не случайно телевизионният новинар е дори лицето на медията. - Къде се чувствате по-добре? - И на двете места. По-голяма свобода имам в предаване, но се чувствам добре и в новинарското студио. Радвам се, че първите отзиви за настоящото ми амплоа са добри. Показват го и резултатите. Можем вече да се похвалим, че според данни на TV Plan/TNS, по време на уикенд новините TV2 e третата по гледаемост телевизия в България. Това, разбира се, е признание за работата на много хора. Чувствам се много добре в новините, защото в TV2 те са особен жанр. Той не е наша измишльотина, а нещо утвърдено и се нарича инфотейнмънт. Т.е. това, което може да информира и което е целта на всяка голяма телевизия, и това, което може да забавлява. Давам си сметка, че тази посока е нова, но се опитваме да я наложим, и то за изключително кратко време. Ето, че резултатите ни дават подкрепата, че може би сме на правилния път. Когато човек съчетава публицистиката и забавата, се получава това, което виждате всяка вечер в 18.45 ч. и всеки делник от 21.30 ч. Интересно ми е, екипът е прекрасен, хората са млади и това е най-голямото предимство за всяка медия – да имаш млади хора, но те да не са с опит. - Какво точно се случи с „Параграф БГ”? - Това предаване беше лицето на публицистичната програма на нашата телевизия в миналия сезон. Противник съм на розовите интервюта и ще призная, че целият екип си даде сметка, че „Параграф БГ” нямаше хубава компания за своето време. Прибързахме да го направим във време, в което нямахме новини. Темите, които обсъждахме, бяха свързани с актуални събития от седмицата, с политически процеси, включително и с международни събития. Целият комплекс от новинарски събития беше анализиран при нас, без да сме го видели в нашите новини. Според мен това беше лошото обкръжение на „Параграф БГ”. Тогава то остана едно самотно предаване, което се опитваше да коментира събития, които публиката нямаше как да очаква от нас. През миналия сезон бях човекът пред камерата на „Параграф БГ”, през настоящия съм лицето, което ще прави новини, а от есента догодина ще бъда в друга роля. Но това ще видите през следващия сезон. - Има ли пазар според вас за подобни публицистични рубрики? - Все по-малко. Според мен публицистиката ще бъде изтиквана все по-назад в програмните схеми на медиите. Вина за това обаче имат не само колегите, които правят такива предавания, но и участниците в тях. Диапазонът на гостите е скучноват и ограничен. Това е телевизионен репертоар, който аудиторията не иска да гледа, според мен. Хубаво публицистично предаване, което да държи вниманието, трябва да бъде подготвено много сериозно. Продължават да се раждат публицистични и медийни предавания, които за да излязат от очакваното, от делничното и скучното, трябва да се реализират по друг начин. От 400 телевизии може би има две качествени предавания в момента. Това е и прокобата в нашата професия – има голям пазар, много медии, всякакви канали, човек може да избира и да гледа, каквото си пожелае, но това означава и страхотно разпиляване на умения, на професионализъм, на качества, аудитория. - Какви предавания предпочитате да гледате? - На средата на инфотейнмънта. Разбира се, следя събития, достатъчно съм работил в националното радио като журналист, така че продължавам да се интересувам от новини. Но трябва да се намери най-хубавата форма, която да бъде комуникативна спрямо зрителите. Публицистиката ни трябва да бъде такава – комуникативна, представена по атрактивен начин и с мярка. Защото стилът, ритъмът и мярката са трите стълба на телевизионната драматургия. Това съм научил от медиите, в които съм работил. По тези три точки могат да се критикуват и днешните български медии, които гледаме и слушаме в момента. - Къде правите повече грешки – в новините или в предаванията? - Това е нещо неизменно, особено в живите предавания. Отново ще кажа ласкави думи за радиожурналистиката, която от много години е по-напред в общуването с публиката от телевизията. Радиото е много по-освободено и комуникативно. Там всичко е на живо, в телевизията - невинаги, макар че тенденцията вече е такава. Правил съм всякакви лапсуси и грешки. Понякога те са свързани и с технологията, и техниката, и с екипа, с който съм работил. Не ми е падал прожектор на главата, но съм казвал смешни думи. Например веднъж в една новина, която четох, при всяко споменаване на ТЕЦ „Марица-изток”, твърдях, че това е ТЕЦ „Мария-изток”. Чел съм една и съща новина два пъти. Когато човек общува на живо в студиото с гости, атмосферата се създава от тях. Така че винаги ми е била интересна реакцията им. - Как оценявате новините на другите телевизии? Схемата с един водещ на TV2 по-добра ли е? - България според мен се придържа все още към т. нар. източен модел. Той е малко по-скован, целта е по най-бързия начин, най-неутрално, достоверно и авторитетно да бъде представена новината. Другият, западният модел, е английско-френски. Той се характеризира с анимационно поведение на водещия. Т.е. той е и новинар, но е предимно медиатор, извършва така наречената телевизионна анимация и може да вмята свои изречения. Например да каже: „Днес беше много топло – ето аз съм с къси ръкави, драги зрители”. Двата модела са несъвместими и всяка медия избира един от тях. Това, което не ми харесва например, е, че продължава моделът на сутрешните блокове в радиото да се пренася в телевизията. Сутрешните блокове на трите големи телевизии в момента не са нищо повече от радиопредавания. Т.е. ако тв предаването се излъчва по радио, няма да има разлика. Обяснението е в безкрайните монотематични разговори в студиото, политиката със скучния репертоар. Това вреди на медията. Аудиторията пък вече добива вкусове и преценява кога нещо е прекалено и кога не. Що се отнася до новините, има медии, които разработват теми, които сме разработвали ние. Не казвам, че това е кражба, но е странно защо репортажите на други медии се появяват след няколко дни, разработени по същия начин, по който са били показани при нас. Това, разбира се, е комплимент – благодарим на тези медии, че са три дни след нас и отразяват същите събития. В нашата професия принципът на първенството е най-важният. Но състезанието между медиите е нещо нормално и това е доброто. Интервюто взе Инна Василева