Роден е на 24 юли 1970 г. в София. В продължение на осем години, до май 2008 г., е главен сценарист на „Шоуто на Слави“ по bTV, както и единствен съдружник на Слави Трифонов в продуцентската му къща „Седем-осми“ АД. Бил е сценарист и на телевизионните предавания „Ку-ку“ и „Хъшове“. От 7 февруари Росен Петров, съвместно с Dream Team Productions, стартира по собствено предаване „Операция Слава“. Токшоуто ще се излъчва всяка събота от 22,30 часа по bTV. - Какво ще представлява 12-серийната „Операция Слава“? - Това е специален проект. Не бих го определил като традиционно шоу, защото е лимитирано – ще има 12 серии и ще върви 3 месеца. Винаги съм мечтал да направя нещо подобно, защото от дете съм изкушен от историята. „Операция Слава“ ще бъде токшоу, посветено на българската история. Ще припомни факти и герои, които всички активни граждани би трябвало да знаят. Да търсиш упование в миналото си е характерна черта за всички нации. Това е характерно за модерния национализъм, зародил се през ХVІІІ век. Предаването се посвещава на 100-годишнината от обявяването на независимостта на България. - Сигурно подготвяш уникални тв операции? - Да, например документални кадри как Фердинанд заедно с генералитета, влиза в джамията „Султан Селим“ в Одрин. Това би трябвало да е христоматийно, всеки да го е виждал. Има неща, които ни отъждествяват, че сме българи. В нашата история има безброй такива факти. За съжаление тя има много определения – че е романтична, трагична, но най-вярното е, че е забравена. - В коя част от историята се фокусираш? - Върху две основни неща – върху великите битки и забравените герои, сред които има и откриватели, и пътешественици. В първата рубрика ще представим великите битки като тази в Онгъла и край Дойран. А във втората ще има кратки тв разкази като този за племенника на Найден Геров - Александър Геров. Той е участник в световноизвестната експедиция на Скот до Южния полюс. Бил е водач на кучетата и кръстил водещото Осман. Малцина знаят, че откривателят на електронния часовник също е българин - Петър Петров. Името му обаче е единственото банално в неговата история. Работил е по проекти на НАСА, конструирал е лодки. За смъртта му пише New York Times. В интервю пред вестника синът му Ралф Петров казва: „Ако Индиана Джоунс и Едисон могат да се съвместят, то сигурно ще се получи Петър Петров“. Или пък историята на рода Вазови. Били са 6 момчета и 3 момичета. И шестимата братя са направили нещо. - Защо избра точно Dream Team за проекта, нали имаш собствена продуцентска компания? - Амбициите ни са двете компании – Dream Team и Media Time да работят заедно и по други проекти. С Евтим Милошев се познаваме от 1992 г. от „Ку-ку“, а с Любо Нейков от „Хъшове“от 1998 г. Прекарали сме много време заедно, а „Операция Слава“ изисква много организационни усилия, има много логистика. Например снимаме гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ или пък снимаме край Одрин. Режисьори на проекта са Стефка Райкова и Васил Лесов, главен редактор и сценарист е съученикът ми от класическата гимназия Иван Спасов. Това е момчето, което беше главен сценарист на „Съвайвър 2 и 3“. С тях работя леко и ще го правя и занапред. - С bTV преговаряте за още едно шоу. И то ли ще бъде копродукция с Dream Team? - В момента работим по този проект. В bTV преговорите, както и с други продуценти, в един момент бяха стопирани заради общата икономическата ситуация. Така че още е рано да се кажат подробности. Но за мен е удоволствие да работя с Dream Team. - Как ще изглежда това всекидневно токшоу? - Един друг човек, от когото съм се учил, и който сега води вечерното шоу по bTV има един такъв лаф – не казвай хоп, преди да си скочил. Екипът ни има потенциал да създаде ежедневно шоу. Дали то ще се случи по bTV, или по друга телевизия, е въпрос на преговори. А и на възможност на телевизията. В България има деление на продуцентите, независимо от опитите да се преодолее, но всяка коза си е за свой крак. Обикновено не икономическата гледна точка е водещата в споровете, а личната. - Пазарът на продуцентите нали е парцелиран вече? - Да, но толкова бързо се изменя, че парцелите често си разменят и собствениците, и имената. Не се знае кой на кого е. Такива слухове имаше и за мен, и за Евтим Милошев, че чрез нас бившата „Седем-осми“ завладява пазара. Тези продуцентски и творчески войни са само в нашите глави. В началото, когато тръгна „Шоуто на Азис“, си виках: „Това е срещу нас, нарочно го правят“. Почнах да го гледам – ама то си е забавно шоу. И при него сигурно ще стане така - сценаристите му да имат редколегия като при Слави, ако се задържи 7 г. в ефир (ха-ха-ха). Не знам какво ще обсъждат, може би позицията на някоя манекенка. Дано да не стигнат до газовата криза, която сигурно тогава пак ще се повтори (ха-ха-ха). - Мотивира напускането на „Шоуто на Слави“ с желанието ти за промяна. Какво се случи за 8 месеца от 14 май 2008 г. с теб, освен че стартираш собствен проект? - Чисто житейска промяна - от 2000 г. имам една седмица отпуск до 13 май 2008 г., когато всъщност напуснах. Малцина са обърнали внимание, че си тръгнах в деня, в който гостувах в шоуто. Това беше лебедовата ми песен (ха-ха-ха). Но това напускане или махане не отразява действителността. Не мога да кажа, че съм се махнал от шоуто. Това е все едно да се махна от себе си. Там да не съм играл на зарчета? Истината е, че по някакъв начин сме се разделили. Не чувствам „Шоуто на Слави“ като нещо чуждо. - Чувате ли се със Слави, виждате ли се по някакви поводи? - Не. За Слави, ако не си част от професионалните отношения, не си и от личните. Аз не съм на този принцип, т.е. приятелството не е само в офиса. Но с времето тези неща се преодоляват. И с Камен Воденичаров имаше „война“ заради „Каналето“, а после беше водещ на „Сървайвър“. Времето лекува. - Би ли работил пак с Трифонов? - Да, разбира се. Към някои от екипа още имам приятелски чувства, въпреки слуховете за разни действия срещу мен. Надявам се, че не са верни. Но за някои съм убеден, че са, защото сам съм се занимавал с такава дейност там - когато човек напусне подобно формирование, бързо го демонизират. И аз съм правил подобни неща - било ми е неприятно когато Евтим се махна, имах чувството, че взима нещо наше, но не съм си прекъснал приятелството с него. - Със Слави обаче това е невъзможно, така ли? - Не знам, за момента, да. Но пък човек се променя, пазарът е достатъчно малък, достатъчно сме си близки всички, че такива драми са излишни. - Но едва ли желанието ти за промяна е единственият мотив за такава генерално решение? - Основното е тя. Не можеше да се каже, че със Слави сме имали огромни противоречия. - Защо не изчака например да свърши сезонът? - Изчаках. Тогава правех „Кандидати за слава“. Денят, в който свърши, напуснах. Бях го решил още когато почна. - Гледаш ли сега „Шоуто на Слави“? Как се справят колегите ти? - Понякога. Има неща, с които съм съгласен, с други – не, но те са по-скоро журналистически. Няма безгрешни хора, но не можеш да разбираш от всичко, говоря за сценарния екип- малко става “на всяка манджа мерудия”. Не може да си всекапацитетен и да разбираш и от газова криза дори. Шоуто обаче направи и много добри неща – No Mеrcy е най-добрата промоция досега. - Как ще коментираш скандала между Слави и Любо Дилов-син, който му писа да си смени „л... сценаристи“? - Дилов не бе разбран правилно. Дилов искаше да каже, че политическата система не е възел, който да се разсече с меч. Като се каже всички са л...и, това означава – всички сме л...и. Депутатите да не идват от Луната? Едно е да кажеш :„Всички са боклуци“, друго - „Изметете боклуците“. Императивът те поставя в друга бленда и ако си телевизионер, трябва да знаеш къде да се спреш. Иначе - удряш по масата и поемаш отговорността да отиваш в политиката. В противен случай можеш да задаваш въпроси, но не търси конкретни действия. Реалната политика няма нищо общо с лозунговата. - Имаш ли политически оферти? - Канили са ме няколко пъти, най-вече за кандидат за народен представител, но за момента това не ме изкушава. - Кои партии имат апетит към теб? - Всички, полифункционален съм, (ха-ха-ха).Шегувам се. Но общо взето са ме канили от различни страни. Това показва, че между партиите няма кой знае какви идеологически различия. Ляво-дясно е фиктивно. По-скоро са структурирани около лидерите. - Сигурно сега ти остава повече време за телевизия. Как се развива пазарът? - До 2008 г. се развиваше бурно, но условията на икономическата криза ще го забави. Вярно, пускат се и нови предавания като моето, но рекламният пазар ще се свие и 2009 г. ще е тежка за телевизиите. В началото медиите пропускаха кризата, а после така се пренатегнаха, че до голяма степен спомогнаха за нея. Пишат се всякакви небивалици. Можеше да се създаде медиен фронт и да се обясни какво се случва, защото някои неща са само медийно явление. Сами себе си понякога се прецакваме. Същото се случи и с газовата криза, и с атаката в Кербала. Всеки стана експерт за един ден. От една страна – ок, всеки има право на мнение, но медиите сами трябва да правят цедка. Глупостта си е глупост. Както е казал Айнщайн: „Две неща са безкрайни - вселената и глупостта, като за вселената не съм съвсем сигурен“. - Е, ти нали ще се опитащ да я оперираш със „Слава“... - А-а-а, това не може да го направят и десет телевизии. Но пък ако разсъждаваш, че няма смисъл, то нищо и няма да се направи. Медиите могат само да дадат малък тласък, не да променят нещо коренно.