Роден е през 1960 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е маркетинг и мениджмънт в САЩ. Работил е последователно в Софийския градски съд и в програма „Христо Ботев” на БНР. През 1992 г. създава Дарик радио. Към момента е изпълнителен директор на „Дарик радио“ АД, „Дарик – офиси и хотели” АД и „Бул-маш” АД. Председател е на Съвета на директорите на „Дарик имоти България” АД, „Доверие-Капитал” АД и др.. На 21 януари първото частно национално радио у нас навършва 16 г. и по традиция кани непрофесионални политици, актьори и безнесмени пред микрофоните. Собственикът на медията анализира какво се случва на пазара през последната година и прогнозира какво ще се случи пред „Класа“. - „Дарик“ става на 16 години след два дни. Какво се случи с медията през последната, г-н Радев? - След като минат 10-12 години, последните не са натоварени с много събития – мрежата е развита, съставът и програмната схема също. Както казват хората, когато отборът е победител, смени не се правят. Тази година беше година на един спокоен растеж. - Имате силно присъствие на онлайн пазара... - Всъщност, това се случи през 2008 г. – няколко нови придобивания. На практика проектът „Дарик клъб“ се нареди на 4-5-о място сред най-успешните в страната. Решението ни да се развиваме в уебпредприемачеството ще се развива. Въпросът е, че в този бизнес кризата може да докара повече уебреклама, от друга страна лошият мениджмънт на някои от уебгрупите може да доведе до до поглъщания, фалити и т.н. - Как ще се отрази финансовата криза върху радиобизнеса у нас? - Предполагам, че нещата у нас ще се случват, както се случват зад океана – все пак сме част от глобалния пазар. Иначе не трябваше да има криза. Куриозното е, че българите знаят повече за колапса в САЩ, отколкото за този у нас. А на практика още никой сериозно не го е аргументирал и не го е дефинирал. Кризата обаче избутва на преден план при рекламодателите лоу кост медиите – радиото и интернет. От тази гледна точка, не искам да звучи много цинично, но радиобизнесът може да е един от малкото печеливши от кризата. - Рекламодателите ви редуцираха ли вече бюджетите си? - Някои от кампаниите се отлагат, рекламодателите станаха по-предпазливи. Реакцията на част от партньорите е да не увеличават бюджетите си, а да ги запазват такива, каквито са били миналата година. За мен и това поведение не е силно пазарно, защото в действителност никой не знае размера на бедствието. - Съгласен ли сте с обвиненията, че медиите нажежават обстановката? - Това може да направи впечатление на млади хора. По-възрастните обаче знаят, че този прийом е любим, когато нещо не можеш да обясниш. Тогава обвиняваш медиите. Това е нелепица. Какво може да произведе медията, което не се случва в обществото? А има и чудесен образец – преди два месеца Путин се бореше с кризата, като забрани използването в медиите на думата „криза“. Ако на нас ни я забранят и ние няма да я използваме (ха-ха-ха). Ще я заменим например с „временна корекция на пазара“. - Защо пазарът са пренасити с музикални радиа, а информационните останаха само „Дарик“ и „Хоризонт“? - Да, наистина контекстните радиа, с изключение на „Дарик“ и „Хоризонт“, изчезнаха. Информационната медия е скъпо удоволствие. Разходите са горе-долу, колкото за една телевизия. Затова със съжаление приех края на Инфо радио. В София радиостанциите са над 30. Дори при 3 милиона население, това е безотговорно, защото процесът на раздаване на лицензии беше един от най-съмнителните по отношение на честността. Този бюрократичен административен нихилизъм обаче сега се коригира от пазара – реално няколко групи започват да уедряват собствеността си и една медийна група има 3-4 честоти в град като София. От тази гледна точка пазарът е всемогъщ, прави така, че дори да поправи административната лакомия на някакви чиновници. - Т.е. на практика се състезавате с музикалните радиа? - Ние съществуваме с тях, не можем да имаме една и съща аудитория. Хората, които се интересуват от информация, са на честотите на „Дарик“. Дори в момента изживяваме бум заради обърканата ситуация в България и света. Има страст да се слуша радио заради информацията. Музикалните повече или по-малко са типизирани. - Преди време казахте, че медийният капитализъм у нас се е състоял и че вие сте един от примерите - изтеглили сте 350 000 долара, за да стартирате проекта, който се оценява на 25-30 млн. евро? Покачва ли се стойността му и има ли купувачи? - Да, продължавам да имам запитвания за продажбата на „Дарик“, но не му е дошло времето, както казваше един бивш премиер. - Вие сте единственият българин, собственик на национална радиостанция у нас? Защо медийните капиталисти се броите на пръсти? - Имаше много колеги, които получиха лиценз за радиостанции с ясното съзнание, че ще продадат проекта, след като го развият. Това е въпрос на лична отговорност. „Дарик“ продължава да бъде неудобното и нехаресвано от всички радио, защото работещите тук се опитват, а донякъде и успяват, да имат позиция и да бъдат критици. За да имат те свободата, нося отговорност. Вярно, не правя предаванията, не ги редактирам. На етажа, където се произвежда програмата, не съм се качвал от 3 месеца, правя го само когато има рождени дни. Хората обаче имат нужда да бъдат сигурни в подкрепата, в това което правят. Понякога това е повече от всичките пари на земята. Не искам да бъдат конформисти, защото светът около нас не е идеален. Не може 12 г. след онези януарски събития България да изглежда по същия начин. „Дарик“ отново е на улицата. Имам една самоирония, че мечтая „Дарик“ да не е най-слушаното радио, което значи, че България ще е станала нормална държава – новините ще бъдат скучни, няма да има стачки, митинги. Ще бъдем страна с щастливи хора и тогава музикалните радиостанции ще бъдат номер 1. - Свърши ли времето на политическия натиск върху непокорните радиа, телевизии? - Не искам да прозвучи като комплимент към властта, но не си позволява да ми се бърка. Беше назад в миналото, когато някой ми се обаждаше и ми казваше: „Вие какво говорите! Внимавай в картинката!“ Преди 12 г. дори имаше сигнал за бомба в студиото на „Дарик“. Това спокойно, по-хладно и по-мъдро отношение към медиите се сложи като стандарт от управлението на Симеон Сакскобургготски. - Защо бизнес медиите изживяват възход в момента? - Още преди 3-4 г. събитията престанаха да се случват в политиката, а само в икономиката. Може би малко като че ли закъсня еуфорията около създаването на икономически медии, а може би е съвсем навреме, защото чак сега дойде потребността и любопитството от тях. От друга страна говоренето за бизнеса, правенето на пари, ще събуди позадрямалото чувство за предприемачество. През 1990–91 г. у нас се регистрираха между половин и един милион компании годишно. За миналата година са под 100 000. Още по-драматичното е, че част от тях са нови структури на съществуващи икономически субекти. По този показател започваме да приличаме на уседналите общества. Предприемачеството е заплашено, и то в световен мащаб. Тогава, преди 20 г., имах чувството, че всеки е готов да живее за собствена сметка, да загуби, но да рискува. - Сега бихте ли рискували с „Дарик“ да започнете отначало... - Много е труден отговорът на този въпрос. Ако проектът „Дарик“ трябва да се стартира през 2009 г. ще фалира. Сега си давам сметка – най-голямото достойнство на тези 16 г. е, че са толкова много. Слоганът ни е „Моята първа любов“. Обикновено около 16-ата си годишнина хората преживяват първата си любов. Като знаеш колко много неща се случват от раждането на едно дете до 16-годишната му. зрялост, то половината му живот се е състоял. Още 3-4 г. научава всичко и остава да развива уменията да оцелява. - Да не ви разлюлее пубертетът... - Хубаво сравнение (ха-ха-ха). Може. В програмно отношение няма да ни засегне. В България вече трябва да почне да се цени консерватизмът, сигурността, спокойствието, че можеш са намериш нещо на същото място. Особено в медийния свят. - За какво критикувате подчинените си най-често? - Моят критицизъм е по-скоро заради ежедневни, недоизпипани неща. Дразня се от лошия говор, чувствителен съм към бедността на езика, която се среща особено при по-младите генерации. По-скоро претенциите ми са във фината настройка. Интервюто взе Андриана Михайлова