Липсата на дефиниция за враждебна реч и език на омразата е един от основните дефицити на Закона за радиото и телевизията. До средата на февруари ще бъде изработено становище по прилагането на член 17, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Той регламентира недопускането на предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост. Около това се обединиха вчера представители на Съвета за електронни медии (СЕМ), Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО), депутати, шефове на медии, преподаватели по журналистика и експерти. Те подкрепиха идеята процесът да се саморегулира, а не да се правят поправки в медийния закон. Дискусията „Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии“ бе първата по рода си и бе организирана от регулатора, АБРО и Съюза на българските национални електронни медии. „Ефирът ще се изчисти чрез саморегулацията“, заяви Вики Политова, генерален директор на bTV. Тя уточни, че процесът е по-труден при забавните предавания, но първата частна национална телевизия вече е дала положителен пример за това с предаването „Великолепната шесторка“. „Има пазарен рефлекс“, допълни Политова. Възмущението си от речта на развлекателни тв предавания изрази социолингвистът академик Михаил Виденов. Той заяви, че не вижда как „Един закон може да ограничи простотиите по телевизиите и радиата“. Според депутата от ДПС Лютви Местан „Изразът „език на омразата“ е особен метоним и обозначава говорене, с което се изразява нетолерантност“. Той също е категоричен, че без дефиниция на понятието не може да се продължи напред. 55 административно-наказателни постановления е издал СЕМ между 2002-2008 г. за радио- и телевизионни предавания по чл. 17, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията. Това съобщи председателят на СЕМ Маргарита Пешева. 27 са за защита на физическото, умственото и моралното развитие на непълнолетните и малолетните, 8 постановления са за предавания, противоречащи на добрите нрави, 7 са за защита на личната неприкосновеност на гражданите, 5 са за етническа нетърпимост, 3 са за случаи с политическа нетърпимост. По два акта са съставени за религиозна нетърпимост и за насаждана нетърпимост между гражданите. Има и един за предаване, възхваляващо или оневиняващо жестокост или насилие. „Тази дейност на СЕМ за изминалия период е успешна, защото две трети от всички издадени наказателни постановления бяха потвърдени от съда“, коментира Пешева. Пешева припомни и най-тежката наказателна мярка, която е предприемал СЕМ – заличаване на лицензията на телевизия „Ден“, Търговище, заради враждебната реч в предаването „От телефон до микрофон“ на Ник Щайн. Председателят на СЕМ и изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров представиха българската и европейската регулаторна рамка, която се отнася до враждебната реч и до езика на омразата. Камбуров заяви, че в нашето законодателство не само няма определения на понятията "враждебна реч", "език на омразата", но и на "добри нрави". За промени в Етичния кодекс на гилдията пък призова надзорничката Райна Николова, а според Кирил Вълчев от „Дарик“ политическите спорове, където омразата съществува в най-големи дози, не трябва да се ограничават. Комисиите по етика пък трябва да могат да се самосезират.