Розалия Банкова Едно е сигурно за блог пространството в България, а именно, че изобилства от лични сайтове, но пък професионалните са твърде малко. Ето защо всяка една класация, правена някога в сферата, обединява тези на пръв поглед несъвместими категории и прилага еднакви критерии при блогове, които варират твърде много по отношение на тематиката си. Световните тенденции в сектора, разбира се, са съвсем различни. Блоговете са мощен маркетингов инструмент, като всеки четири от пет блогъри „блогват“ за различни марки и за 37% от тях това е редовна практика. Според американския експерт по маркетинг Сет Годин скоро всеки интелигентен човек ще има блог - собствена медия платформа, в която ще публикува онова, което го вълнува. У нас конкурсът „БГ сайт“, който се проведе в началото на ноември, определи като най-добър личен сайт/блог интернет страницата на Лили Иванова – lili.bg. Друга класация може да се намери в Alabala.org под името „Топ 100 на българските блогове“, чиято основна цел е да подреди най-популярните български електронни дейности. Макар и донякъде ориентировъчни, класациите у нас са непълни и променливи, тъй като самата блогосфера не се е ориентирала и оформила като такава достатъчно добре, за да бъде разглеждана като едно завършено цяло. Средата е изключително динамична Всеки ден много хора започват и много хора престават да пишат в своите блогове. Причината за това е проста - колкото и лесно да е започването на блог, зарязването е още по-лесно. Ярък пример в това отношение е бившият президент Петър Стоянов, който изостави своя блог petarstoyanov.com. За разлика от стандартните лични уебсайтове, при които е необходима начална инвестиция във вид на закупуване на име на домейн и на уебхостинг, блоговете много по-често са разположени на напълно безплатни уеббазирани платформи, каквито непрекъснато възникват и по света, и в България. Инструментите на изследователите все още не са настроени достатъчно добре, за да обхванат правилно количествените измерения на това явление. Според последното национално представително проучване на институт "Отворено общество" и "Алфа рисърч", озаглавено "Състоянието на обществото", 1,9% от хората поддържат или следят електронни дневници Самата формулировка е ненаучна, това е все едно да кажеш, че определен процент от хората "говорят по радиото или го слушат", каза за „Класа“ Любомир Сирков, експерт към фондация “Приложни изследвания и комуникации”. Той определя като погрешна посоката, в която се движат изследванията на "проникването" на интернет сред населението. Приблизителният брой на блоговете, създадени от българи, според Димитър Веселинов, който поддържа страница с обобщени данни за размера на българската блогосфера в рамките на по-мащабен проект на американската софтуерна фирма Socialtext, сочи, че към март 2007 г. те са били над 25 000, а към август 2008 г. – над 35 000. Това са данни на основата на числа от 5-6 български и още толкова световни уебуслуги, предлагащи безплатни възможности за създаване на дневник. По отношение на тематиката цялото разнообразие от блогове е твърде трудно за дефиниране. Съществуват две противоположни тенденции - както дублиране онлайн на същите теми, с които авторът се занимава и във “физическия си живот”, така и точно обратната насока – авторите правят в своя блог именно това, което в професионалния си живот нямат възможност да осъществят. Това ясно личи от някои примери с блогове на журналисти, коментира още Сирков. Докато едни публикуват същото, което вече е публикувано в медията, за която работят, то други използват своя блог именно за да надмогнат ограниченията на медията, в която работят. Като цяло посещаемостта на водещите блогове върви нагоре – ако сравним април и октомври 2008 г., се наблюдава едно умерено увеличение. Рекордьор е сайтът на Мартин Димитров (www.martindimitrov.com), който през октомври е посещаван почти 3,5 пъти повече, отколкото през април. Ако се направи сравнение между два блога, които през април са били на сравнително еднакви позиции, трябва да се отбележи, че личният http://vankata.log.bg, който съществува едва от 23 март 2008 г., е на път да изпревари по посещаемост блога на икономиста Георги Ангелов http://georgiangelov.com. Ако през април т.г. посещаемостта на тези два блога е била приблизително еднаква, то през октомври вече се очертава по-динамичното развитие на първия, който за периода април-октомври отчита ръст в посещаемостта си от около 22%. В същото време дневникът на икономиста, въпреки че също привлича все повече посетители, стои доста по-скромно със своя 14% ръст. Положителен белег за аудиторията все пак е, че за същия период посещаемостта на сайта на вестник “Култура” нараства с 34%, като надминава по ръст както “Ванката”, така и Георги Ангелов, коментира още Сирков. Топ 10 на българските блогове според Alabala.org: 1.Eenk.com 2.Ayanev.com 3.NovaVizia.com 4.Yovko.net 5.Nabludatel.info 6.Аngeligdb.wordpress.com 7.Optimiced.com/bg 8.Blog.peio.org 9.Dzver.com/blog 10.Evgenidinev.com Анна – annainyourbox.blogspo.com: Хората изпускат социална пара във виртуалното пространство - Получавала ли си професионални предложения благодарение на и заради блога си? - Да, колкото и да не ми се вярва, вече няколко. Бях изненадана да науча, че ме четат много „пишещи хора”, което за мен е най-големият комплимент. - За какво пишеш и кои теми те вдъхновяват и как започна? - Започнах на майтап. От скука. И досега го правя на майтап. Пиша за всичко, което вълнува сърцето ми, пиша само когато има емоция и никога по задължение. Когато си добър, когато си четен и когато си интелигентен, определено можеш да постигнеш много. Просто трябва да имаш нервите, времето и нахалството, за да се занимаваш. В нета има и много полезни социално места. Понякога е достатъчно просто да има форум, в който да „изкрещиш” неодобрението си. Това помага за изпускане на социална пара. Георги Ангелов – http://ikonomika.org/: Блоговете могат да бъдат и сериозна сила - В България има ли хора, които печелят от блоговете си? И как действа по принцип този механизъм? - Според мен всеки печели по един или друг начин от блога си – в противен случай нямаше да го поддържа. В повечето случаи става въпрос за личностна полза под формата на популярност, възможност за интересни дебати, за споделяне на мнението, за разпространяване на идеи и пр. Има някои блогове, които успяват да постигнат и по-сериозни парични постъпления или да подпомогнат основния си бизнес чрез популярността, натрупана в интернет – но те са рядкост. - Смятате ли, че блогът може да бъде оръжие при дадени обстоятелства? - Блогът си е медия като всяка друга – с поне една голяма разлика обаче. Интернет позволява дори на блогове с малко редовни читатели да имат някои текстове, които биват прочетени от хиляди или десетки хиляди хора – чрез социалните мрежи и пр. С блоговете човек никога не може да бъде сигурен – понякога дори текст от малък блог може да бъде прочетен от повече хора, стига да е интересен или полезен. Затова блоговете могат да бъдат и сериозна сила. Тази сила, естествено, може да се насочи към общественополезни дела или към безполезни – в зависимост от желанието на авторите и читателите. Струва ми се обаче, че в повечето случаи насочеността е полезна за обществото. Трънки и блогинки – http://blog.peio.org: Интересът няма да спадне скоро - Според теб премина ли бумът в сферата на блоговете вече и очакваш ли хората в България да изгубят интерес към тях? - Надявам се постепенно да преминава моментът, когато да имаш блог, е модерно. Но да се изгуби интерес към тях - не очаквам. Интересът и вниманието на хората е като енергията - не се губи, а само се пренасочва и докато няма начин да се чуе автентично мнение, формата ще се запази по един или друг начин. - Кои блогове четеш? Какво ти харесва в тях? Ти самият налагаш ли си цензура и какво се стараеш да постигнеш? - Чета блогове на хора, които мислят самостоятелно и не очакват да бъдат пасивно забавлявани. В темите, за които пиша аз, няма ред или закономерност и това донякъде е търсен ефект. Иска ми се да пиша за нещата, които ме възхищават, но често се улавям, че отделям твърде много внимание на нещата, които ме възмущават. За хората, които имат опредена цел или мисия, формата на блога може да е много удачна, но обратното невинаги съм убеден, че е истина. Предимно се притеснявам, че не мога да предам ясно и недвусмислено това, което искам да кажа, но не си налагам цензура.