Кирил Гоцев, прокурист на Би Би Ти Когато и кредитори, и кредитирани радостно посрещаха новата 2008 г., на никой и през ум не му минаваше, че няколко месеца по-късно медиите щяха да я сравняват с печално известната 1929 г. По ирония на съдбата и аз бях заедно с тези щастливи американци във Вашингтон, заобиколен от смеещи се юпита и бизнес дами, и ми се струваше, че американската икономика е като броненосеца „Потьомкин” - непотопяема и вечно оцеляваща. А тя май се оказа като крайцера „Аврора” – един- единствен залп, а толкова много поразии… Започвам със САЩ, защото оттам тръгна първото икономическо кризисно цунами на XXI в. Анализатори твърдяха уверено, че отслабващата икономика на Щатите не може да поддържа крехкото равновесие между производство и потребление. От втория мандат на президента Буш-младши се разнасяше мирисът на нарастваща инфлация, примесен с дъх на рецесия и все по-скъп петрол, който не можеха да прикрият дори предстоящите президентски избори. В Европа гледаха този театър от ложите и си повтаряха, че това не може да се случи на Стария континент; че ЕС е достатъчно задружен, че има време за противодействие. И когато информациите от фондовата борса в САЩ започнаха да приличат на плашещите диагнози на д-р Хаус, дойде време за плащане на сметките. На 14 септември 2008 г. инвестиционната банка „Лемън брадърс” обяви фалит, а Банк ъф Америка заяви, че изкупува „Мерил Линч”. Тогава започна финансово риалити шоу, което ще продължава поне още 2-3 г. След като десетки банки по цял свят пропадаха във водовъртежа на кризата, дойде редът и на други сфери на бизнеса – производство, търговия, услуги, медии. Тежката вълна на кризата не подмина и телевизиите – тези острови на „другия живот”, живота оттатък стъклото на телевизионния екран. Там кризата удари в самото сърце на съвременната телевизия – рекламата. Това, което е петролът за икономиката, това е рекламата за съвременните медии. Но за разлика от петрола при рекламата запаси няма! Първата видима промяна в телевизионните програми в САЩ, а по-късно и в Европа бе намаляването с над 24% на рекламите на кредитни карти, което веднага бе последвано и от намаляване на рекламите на компании за ипотечни и заемни услуги. И още през лятото общото намаление на обема на подобни спотове надмина 57% спрямо миналата година! Преди месец основателят на CNBC, Том Роджърс, предупреди, че ако не се вземат мерки за бързо преструктуриране на рекламните политики на телевизиите, то скоро случващото се сега ще изглежда като детска игра. И предлага да се обърне особено внимание на получаването на актуална и ВЯРНА информация за ИСТИНСКАТА гледаемост на телевизионните програми. През септември 2008 г. Марк Хофман, президент на CNBC, заяви, че от години телевизията се фокусира върху баланса в бизнеса между страха и алчността. И в тази криза страхът е победил алчността. В статия на Андрю Лекей в „Чикаго трибюн” от октомври 2008 г. дори директно се обвинява телевизията, че разпространява финансовата криза. Защото хората непрекъснато се осведомяват за движението на пазара, виждат какво става и в паниката разпродават акциите си, без да мислят. В Италия например империята MEDIASET на Силвио Берлускони загуби за дни над 2 милиарда евро в акции. И независимо че си остава един от най-богатите медийни могули според списание „Форбс“, за тези няколко месеца той се е разделил с над една четвърт от богатството си! Това не може да не се отрази на финансирането на тв програмите и съвсем скоро се очаква на фона на близо 40% спад на италианската борса да има и видими промени на екрана. А България и нейните телевизии? Как ще се отрази кризата върху тях? Ще се отрази ли въобще? В България май не се очаква видимо влияние в близко време. Която и по-сериозна телевизия да гледате, все още ви залива реклама на евтини ипотечни кредити, на кредитни карти, на потребителски кредити. В същото време в сутрешните и вечерните тв блокове анализатори обясняват какви икономически страхотии ни очакват. Независимо че собственици на по-големите телевизии са чужди компании, пряко свързани със западната икономика и респективно с нейните проблеми, то това не се вижда на екрана. Поредната българска икономическа мистерия…