Либерализиране на рекламата и нови формати поиска гилдията
По-свободен режим за рекламата и навлизане на алтернативни форми на търговски послания у нас поискаха представители на тв гилдията на работна дискусия вчера. Нестандартните реклами са позволени в част от Западна Европа и те могат да компенсират редуцираните заради финансовата криза рекламни бюджети, коментираха още присъстващите.
Инна Василева
По-свободен режим за рекламата и навлизане на алтернативни форми на търговски послания у нас поискаха представители на тв гилдията на работна дискусия вчера. Нестандартните реклами са позволени в част от Западна Европа и те могат да компенсират редуцираните заради финансовата криза рекламни бюджети, коментираха още присъстващите. Съветът за електронни медии (СЕМ) бе призован да даде път на иновативните рекламни форми.
Събитието бе второ от общо петте работни дискусии, организирани от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и Институт „Отворено общество“ (ИОО). На срещата присъстваха изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров, Ася Кавръкова от ИОО, представители на електронни медии и експерти. Дискусията бе посветена на новите видове реклама и регламентирането им в директивата на Европейската комисия (ЕК) „Аудиовизуални медийни услуги“. Тя трябва да се транспонира в националното ни законодателство до декември 2009 г.
Нуждата от алтернативни послания
„Новите рекламни формати са нужни, защото рекламодателите се чувстват несигурни и искат нещо повече от традиционните 30-секундни спотове, за да достигнат до потребителите си“, обясни Бертран Каз. Той е завеждащ връзки с обществеността в Европейската асоциация на медиашоповете EGTA. В мултимедийната си презентация гостът представи различни видове алтернативни методи за реклама, излъчвани по европейски телевизии като позициониране на продукти, спонсорство на логото на медията и на джингъл, изолирани реклами, информационни реклами (infomercials), разделяне на екрана (split screen).
Французинът показа данни от проучвания на EGTA в различни европейски страни, според които зрителите предпочитат нови рекламни форми и по-кратки блокове. Те вече са въведени в страните от Бенелюкс. Според данни на Асоциацията въвеждането на новите формати е довело до 10-процентно увеличение на рекламните приходи на телевизиите.
Иновативните реклами са разрешени от Европейското законодателство, но за да се прилагат, е необходимо и законите на местно ниво да ги позволят.
Новото в директивата
В новата директива на ЕК се премахват настоящите ограничения на количеството реклами на ден, но рестрикцията от 12 минути на час остава. Tя oбаче важи само за рекламни спотове и телешопинг. Други формати, като спонсорство, телепромоции и информационни реклами например са неограничени. В новата директива рекламните паузи не са стриктно регулирани. Това позволява на телевизиите да изберат сами кога да ги позиционират и колко да продължават те в зависимост от спецификата на излъчваното. „Аудиовизуални услуги без граници“ позволява и изолирани реклами. Те представляват кратка рекламна пауза, съдържаща само един клип и са разрешени при излъчването на спортни събития. За всички други видове предавания употребата им е позволена, ако те са изключения и не се превърнат в норма.
Позициониране на продукти
Позиционирането на продукти (Product Placement) също e разрешено според новата директива. То се осъществява, когато рекламираният продукт е неделима част от сюжета на тв съдържанието. Според текста позиционирането е позволено във филми, телевизионни продукции, спортни предавания и е забранено в детски предавания. Документът на ЕК изисква то да става след идентификация на продукта в началото на предаването.
„Тв операторите имат голям интерес от това дали съдържанието, което произвеждат, е привлекателно за зрителите“, коментира Живко Калотов от ProSiebenSAT1 Group България, която държи радиата „Атлантик“, „Витоша“, „Веселина“ и телевизия The Voice. Той добави, че за да не загубят зрителите си, телевизиите не биха злоупотребили с рекламните форми.
Главният юрисконсулт на bTV Жанет Захариева допълни, че не трябва рекламата да се възприема като тъмната страна на тв програмата и че търговските послания са средства за информация, като останалата част от съдържанието. „Затова трябва да решим как по-добре и по-елегантно за зрителя да въведем рекламата в съдържанието“, заключи тя.