В този епизод на „VIP Стажантът” Доналд Тръмп представя на отборите продуцента от Бродуей Дарил Рот и им казва, че именно тя ще помага на Доналд в оценяването на участниците тази седмица. Време е и за новата задача – екипите ще трябва да измислят и продават нов сандвич за веригата Quizno's Subs. Отборът, реализирал най-много продажби на сандвичи за 2 долара, печели. Първата стъпка, която отборите предприемат, е да измислят име на своя сандвич. На Трейс му хрумва идеята да го нарекат „Прайм Риб Каубой Клуб” сандвич и Стивън се съгласява ентусиазирано. Междувременно Пиърс предлага да нарекат техния сандвич „Шампион”, като, разбира се, използват Ленъкс Луис за лице на рекламната кампания. Ленъкс, който е мениджър на проекта в тази задача, осъзнава, че трябва да контролира Пиърс, или той ще изземе функциите му. „Хидра” се захващат с промотирането на сандвича „Шампион”, като Пиърс и Ленъкс тръгват по улиците на Ню Йорк. Междувременно Керъл, отговорна за печатните материали за промотирането, им обяснява, че флайърите няма да са готови навреме. Тогава Пиърс споделя с Ленъкс, че смята, че Керъл не дава всичко от себе си в този проект. Мениджърът на проекта в „Емпресарио” е Трейс. На него му хрумва идеята да отпечатат промоционалните флайъри в близко копирно студио, вместо да чакат доставка от печатницата. Когато настъпва моментът състезанието да започне, и двата отбора разчитат изключително много на своята известност за привличане на клиенти в заведението. Сандвичите се приготвят бързо, а продажбите вървят ожесточено и при двата отбора. Скоро времето изтича и те трябва да чуят резултатите в заседателната зала, където са Доналд, Дарил и Иванка. „Хидра” са продали 313 сандвича „Шампион”, а отбор „Емпресарио” – 253 „Прайм Риб Каубой Клуб” сандвичи. Победителят Ленъкс получава $ 20 000 за своята благотворителна организация – център „Мохамед Али“. Доналд трябва да направи труден избор – дали да уволни Трейс или Стивън. Той ги пита чия е била вината за загубата. Трейс смята, че няма виновници, а Стивън допълва, че все пак „Хидра” са били с един човек повече. Тогава Доналд пита Трейс от гледна точка на двете благотворителни организации, за които играят, той кого би избрал да остане в играта и да спечели голямата сума. Той заявява, че точният избор на Доналд ще е Трейс. За да се защити, Стивън отбелязва, че Трейс е бил мениджър на проекта и би следвало той да поеме вината. Доналд отбелязва, че има невероятен респект и към двамата, но Трейс е набрал повече средства за отбор „Емпресарио” от Стивън. Затова уволненият в този епизод е Стивън. Доброто представяне невинаги носи победа Коментар на Антония Комитова, мениджър бизнес развитие, Creative Solutions Антония Комитова работи отскоро като мениджър бизнес развитие в Creative Solutions, където се занимава с организация на събития и микромениджмънт на компанията по различни проекти, сред които издаване на списанията PREMIUM Lifestyle и Elemag Gourmet и организация на едни от най-престижните форуми на лукса в България: Конференцията и Изложението Lux Only. Завършва Babson College в Бостън със специалност „Мениджмънт”, където посещава лекция на един от участниците в първия сезон на „Стажантът”. Оттам започва и нейната страст към шоуто. Работила е в маркетинг отделите на редица американски компании с основна дейност на пазарите в Мексико, Канада и Малайзия. Това й е помогнало да опознае бизнес културата на американския корпоративен живот. Финалът на “VIP Стажантът” наближава, участниците в двата отбора намаляват все повече, а задачите стават все по-предизвикателни. В предишния епизод “Емпресарио” не само не постигна целта, но и загуби един човек. Сега Стивън и Трейс ще трябва да се преборят с ума и способностите на тримата от „Хидра”. Когато става въпрос за бизнес, често се случва стартовите позиции да са неравни или нечестни. Именно тогава се подлагат на изпитание творческата сила и енергичност на участниците. “Емпресарио” знаеха добре своите недостатъци и правилно предположиха стратегията на другия отбор. Организираха се добре, Трейс измисли името и рецептата на сандвича, без да губи никакво време. Нито той, нито съотборникът му Стивън обаче се замислиха дали това беше подходящо. Името на новия продукт беше “Каубой клуб сандвич”, което за Ню Йорк не беше достатъчно примамливо и подканващо за хората да си купят именно този сандвич. В толкова динамичен град, където всеки говори за пари и иска да бъде на върха, името можеше да бъде “Бос клуб” например. Нещо много обикновено като продаването на сандвичи също зависи от правилното позициониране на продукта и разбиране на клиента и обстановката. Рецептата беше различна и оригинална, но както Иванка спомена, тя изключваше дадена група хора. Тъй като Трейс нямаше предимството на звезда в тази част на страната, трябваше да наблегне повече на енергията и общуването с хората по улиците. Трейс беше застанал точно пред Quizno’s Sub, а Стивън беше вътре. Това означаваше наполовина по-слаб маркетинг ефект в сравнение с другия отбор и по отношение на хора, и по отношение на площ, която покриваха за промотиране. Двамата трябваше да положат повече усилия и да достигнат до възможно най-много хора, както минаващите наблизо, така и тези от съседните улици. Във всеки бизнес, когато имаш недостатъци в една област, трябва да наблегнеш изключително на предимствата си в друга и да положиш огромни усилия. Пиърс беше много по-инициативен в това отношение, без задръжки и неговата дързост се отплати. Още в началото “Хидра” имаха всички необходими условия за победа: предимство от гледна точка на брой на хората в екипа; звезда, която да привлича повече клиенти, шампионско име на новия сандвич, и рецепта, която е съвсем леко изменена от тази на най-продавания сандвич на Quizno’s. Те избраха безопасен път без рискове. Тъй като разполагаха с два часа да създадат рецептата и да се подготвят, и още само два часа да продадат сандвичите, те трябваше по прост начин да привлекат максимален брой хора и да реализират оптимална печалба. Ленъкс като лидер на отбора разпредели задачите, съобразявайки се със силните страни на всеки. Керъл се грижеше за създаването на рекламните материали и по-късно помагаше за приготвянето на сандвичите. Пиърс като по-гласовит привличаше вниманието на минувачите, а Ленъкс беше звездата, която раздаваше автографи и се снимаше с фенове. Тримата създадоха атмосфера, която визуално сама да подканва хората да се спрат и да си купят сандвич. Ресторантът беше непрекъснато пълен, а това говореше за доброто качество на продукта. И двата отбора се представиха добре, но само единият се справи отлично. “Хидра” бяха продали с 60 сандвича повече от своите конкуренти “Емпресарио”. Главната причина за това беше тяхното превъзходство по брой на хора в екипа, но също така и по-подходящото име на сандвича и по-агресивното промотиране на предлагания продукт. Въпреки че Стивън и Трейс положиха много усилия и не допуснаха фатални грешки, доброто им представяне не им донесе така жадуваната победа. Те споделиха, че не биха могли да се представят по-добре, когато в действителност, според мен, те не взеха предвид културата на своя клиент и не положиха достатъчно усилия за достигането до максимален брой клиенти. Не отчетоха факта, че се намират в Ню Йорк. Победителите са тези, които остават фокусирани върху целта, разпределят ефективно наличните ресурси и умения, и имат енергията да убедят околните, че те са най-добрите.