Срещата с Доналд Тръмп и семейството му в този епизод се провежда в дневната на неговия дом в Trump Tower. Време е отборите да получат новата си задача – те ще трябва да продават изкуство в престижната галерия Moti Hasson. Отборът, събрал най-много средства от продажбите, печели. Мениджърите на проекта в тази задача ще са Пиърс и Омароса. Омароса се захваща с разпределянето на задачите. Стивън й обяснява, че не може да прави няколко неща едновременно, но тя смята,че той трябва да се научи, и то бързо. Поражда се едно недоверие в отбора, а Стивън дори мисли, че Омароса се опитва да го изиграе. Скоро е време продажбите в галерията да започнат. Пиърс поставя Ленъкс на вратата, за да привлича към техния отбор потенциалните купувачи, влезли в галерията. Разиграва се битка и за спечелване на вниманието на клиентите. Докато Стивън е зает да обяснява детайли на един от купувачите, Ленъкс не се поколебава да измъкне под носа му и да изпрати при Керъл един от клиентите, които именно Стивън е поканил в галерията тази вечер. Керъл дори успява да му продаде една от картините. Това определено разочарова Стивън. А както в повечето задачи досега Пиърс отново е повикал свои богати познати, готови да дарят значителни суми за отбор „Хидра”. Накрая Доналд Тръмп наистина е впечатлен от представянето на „Хидра”, когато Иванка съобщава, че те са направили продажби на стойност $164 000, а „Емпресарио” са събрали само $7000. Разликата е огромна, а Доналд заявява, че това е „най-голямото клане” в историята на шоуто. „Емпресарио” са разгромени, а Пиърс сияе от удоволствие. Отборът победител напуска заседателната зала, а Омароса се опитва да се защити. Тя обаче предприема грешната тактика, като отново започва да отправя нападки по адрес на Пиърс. Стига дотам, че дори казва, че мисли, че той е гей. Пиърс се връща, за да се защити и в отговор на казаното целува Трейс по бузата. „Хидра” избухват в смях, а Трейс гледа учудено. В крайна сметка Омароса не успява да даде реални аргументи в своя защита, а и Доналд припомня, че тя три пъти вече губи като мениджър на проект, а сега просто е разбита. Затова в този епизод чуваме: „Омароса, ти си уволнена.” 1% ТАЛАНТ и 99% МАРКЕТИНГ ДОПРИНЕСОХА ЗА ПОБЕДАТА Коментар на Елена Бачева, собственик на агенция за брандинг, маркетинг и реклама REMEMBRAND Елена Бачева е завършила УНСС, специалност мениджмънт на предприятието. От 1995 г. до 2006 г. заема позициите акаунт директор, а по-късно директор клиенти и стратегически планьор в рекламна агенция Grey Worldwide, където работи за редица известни компании. За кратко се присъединява и изгражда част от екипа на Ashley&Holmes, където работи за Globul. Понастоящем нейната агенция е единствената в България, фокусирала част от дейността си в областта на маркетинга и рекламата на бебешки и детски продукти. Задачата в този епизод на „VIP Стажантът” е успешната продажба на картини за благотворителност, а истинският успех се състои в правилния избор на продукт, точното определяне на хората, които биха го купили, а също и в правилната преценка на възможностите на екипа. Отбор „Хидра” с мениджър на проекта Пиърс избра стратегията да продава скъпите творби на ню медиа автор, които пестят пространство и време, защото всяка може да бъде продадена по няколко пъти, макар и изложена веднъж. Или: модерен продукт - висока цена - лесно и бързо подреждане в галерията. Пиърс има много контакти с богати хора и затова не се поколеба да избере тази стратегия, уверен в способността си да постигне крайната цел. Анализ на очаквания подход го убеди, че може да постигне желаната стойност на продажбите. Пиърс направи верния ход да предложи на пазара нещо ново. Хората са наситени от картини, но повечето от тях виждат за пръв път ефекта на ню медиа технологията и искат да имат нещо различно в дома си. Новото хай-тек излъчване на творбите беше достатъчно, за да оправдае по-високата си цена. От своя страна отбор „Емпресарио”, ръководен от Омароса, направи нерационален избор на художник, като послуша сърцето си и се спря на автора, който най-много се хареса на нея и на хората в отбора - художника с най-приличните на пръв поглед картини от всичките петима автори. Познавайки Пиърс, тя правилно предположи каква ще бъде неговата стратегия и реши да заложи на различен от неговия подход. Или: евтин продукт – по-висок марж – по-висок обем на продажбите. Омароса си даваше ясна сметка, че самата тя не разполага с нужните контакти на богати хора, които биха купили подобно скъпо нещо. Нейният избор беше стандартен, нещо, което се харесва на масовата публика, но самите творби не успяха да убедят посетителите, че си заслужават парите. От гледна точка на фактора време за действие стратегията на Пиърс се оказа по-печеливша, защото предполага по-малък брой клиенти, които трябва да бъдат привлечени, и той успя да отдели за всеки свой клиент достатъчно време. Освен това тези хора носеха в себе си съответните суми и имаха намерение за реална покупка. Омароса трябваше да отдели много време, за да насочва хора към галерията. Тя избра зала, по-лесно достъпна за минаващите, но посетителите разглеждаха без намерение за покупка. В резултат на всичко това отборът на Омароса продаде едва 3 от 16 картини на обща стойност от 7 хиляди долара, докато отборът на Пиърс продаде 14 от общо 20 картини на обща стойност 164 хиляди долара. Но това не е всичко. Зад тези цифри стоят реални хора, със своята емоционална интелигентност, стоят мениджърите на проектите – Омароса и Пиърс, всеки със своето разбиране как да сплотява и мотивира, а също и да разпределя задачите. Пиърс показа превъзходство дори и в умението си да ръководи екипа. Той притежаваше хъса да победи. Въпреки че за момент изгуби контрол над себе си, преследван от ненавистта си към Омароса и усещането, че другият отбор го шпионира, в края на краищата той доказа, че е преценил по-добре силата на всеки в неговия отбор и е разпределил правилно задачите. Най-основната задача – да доведе малко, но точните хора в галерията – беше оставил на себе си. На пръв поглед Омароса подходи по-рационално, като много по-рано разпредели задачите. Тя авторитарно възложи на Стивън Болдуин две паралелни задачи, без да постави приоритет. Като резултат той не успя да направи почти никакви контакти и не продаде нито една картина. Вечерта преди откриването, когато Пиърс вече звънеше повторно на потенциалните си клиенти, Стивън беше нагърбен със задачата да го шпионира. Така човекът с най-много контакти - Стивън Болдуин, който можеше да доведе най-много клиенти, не получи шанса да използва силните си страни в тази задача. Независимо от заявлението на Омароса, че разчита на работата в екип, несъобразяването с потенциала и способностите на хората й направи лоша шега. Да имаш ясна преценка за това какво продаваш, на кого го продаваш, с кого го продаваш и как точно го продаваш, е важна част от всеки бизнес. Дори когато става дума за естетичен продукт като една картина, добрият бизнесмен трябва да прецени дали тя ще има успех на пазара, преди да вземе решение да я продава.