С белетриста Алек Попов и поета Емил Симеонов прочетохме (като жури на конкурс) над сто разказа и есета, чиито автори са на възраст между дванайсет и деветнайсет години. Приятно бях изненадан от това, че много млади хора у нас пишат умно и талантливо. И за кой ли път се огорчих от езиковите грешки, вината за чието масово „внедряване” в словото ни носят телевизията и всички останали медии. Сякаш някой негласно узакони „мекането” - вече не говорим и не пишем, а говоримЕ и пишемЕ. Падежните форми (и без това по-бедни, отколкото в другите славянски езици) също се пренебрегват – много често кого и когото (родителен падеж) се подменят с кой и който (именителен падеж). А някой телевизионен водещ току се обърне към репортера, намиращ се на мястото на събитието с „Иван, или Пенка, чуваме ли се?” (именителен падеж) вместо „Иване, или Пенке, чуваме ли се?” (звателен падеж)… Най ме вбесява обаче вмъкването (почти винаги) пред всеки, всяка и всяко паразитчетата един, една и едно. Мили колеги журналисти, моля ви – нека всеки от вас, а не всеки един от вас запомни добре, че във всяка статия, а не във всяка една статия, не бива да се слага след думичките „всеки, всяка и всяко” излишното един, една и едно! Това е паразит, лош превод от други езици. И неприятното е, че не само полуграмотни, може би просто зле образовани спортисти и политици правят тези грешки, а и самите телевизионни водещи, за които граматическите и правоговорни норми са овехтели пречки за „атрактивното” им, изпълнено с необяснимо самочувствие, поведение пред тв камерите. Пускам телевизора и попадам на първото издание на шумно рекламираното предаване на БНТ „В неделя с…”. Почти всички водещи (едни повече, други по-малко) правят гореспоменатите и други грешки. Мекат и Ути Бъчваров, и семейство Береану, дори печените Алис Крайчева и Димитър Цонев. Цонев, общо взето, говори правилно, макар че казва „седа (твърдо) прав” (вместо стоя или поне седя). Заместник- министърът на образованието и науката Кирчо Атанасов прави само две грешки: не изговори пълен член и каза „всеки един”. Не съм лош и злобен човек. Ако бях такъв, едва ли щях да се радвам на чудесните участия на Йорданка Христова и Весела Нейнски, на Юлиана Дончева и Петър Вучков, които заедно с достолепните ветерани Никола Филипов, Величко Скорчев и Иван Гарелов, на Леда Милева и Павел Писарев говориха без грешки, не само словесни… Започнах тази бележка приятно изненадан от разказите и есетата на съвсем младите „писатели”, участвали в конкурса „Таралежи без бодли”. Исках накрая да цитирам редове от чудесното есе на Христина Костадинова, десетокласничка от СОУ „П. Р. Славейков” в Кърджали. Честно ли е обаче да я „ограбвам”?