Задава се нов журналистически съюз

Да се учреди час по-скоро нов съюз на журналистите! С това послание завършиха работата си участниците в VIII Световна среща на българските медии в Букурещ.  Тя бе  закрита с обещанието на шефа на БТА Максим Минчев след броени месеци форумът да има продължение. Нарушението на традиционната цикличност гилдията да се събира веднъж годишно според Минчев се налага заради нуждата да бъдат продължени дискусиите по проблемите,  върху които се фокусираха делегатите в Букурещ. “Много от въпросите, които се обсъдиха, са свързани именно с бъдещето на нашата професия. В последните няколко години се натрупаха много теми, които се нуждаят от решение, и тези срещи започнаха да стават богати на съдържание и да излъчват послания, добави генералният директор на БТА. “Виждам, че нашата професия е съвсем различна и ние трябва да се адаптираме към новото време”, посочи Минчев.
Всъщност темата за създаването на нова организация бе повдигната  по време на дебата за нивото на свободата на словото.  Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов изказа тезата си, че новият съюз би трябвало да бъде подобие като модел на журналистическа камара, която да се радва на подкрепа и да има нужния авторитет сред гилдията. Бе излъчено и посланието обществените медии, които са най-големият гарант за независимостта и свободата на словото, да инициират дебати за промени. Според изказването на Лозанов става дума за създаването на нов съюз на журналистите,  съвсем различен по същество от двата медийни съюза, в които членуват собственици на медии. След падането до 80-ото място родната колегия съвсем ясно осъзнава, че има проблем по отношение на стандартите и конкретните аспекти и отстояването на свободата на словото у нас. Според шефа на СЕМ държавното финансиране на медиите е най-голямата гаранция за правенето на независима журналистика.
 
СЕМ лансира методически указания за тълкуването на рекламата
 
За казусите на скрита и явна реклама, продуктово позициониране и за да се опита да регламентира  взаимоотношенията на  бизнеса и медиите, регулаторът е готов с проектотекстове, които от вторник идната седмица ще са публично достъпни на сайта на СЕМ.
 В практиката има различни неясни казуси, в които се търси арбитър и отговор на въпроса -  дали бизнесът или продуктът правят търговска комуникация (и трябва да плати за това), или може в конкретни случаи и обстоятелства да бъдат включен в новинарския поток, без да има опасения за тълкуване на появата като реклама.
 Новите проектотекстове на СЕМ, които ще станат широко достъпни в навечерието на 24 май, ще дадат рамката на ситуациите, при които има наличие или не на продуктово позициониране, скрита реклама и допустимостта им,  като се  взимат под внимание добрите европейски практики.



Валери Тодоров, ген. директор на БНР: Нарекохме новото интернет радио BiNAR

Активно работим върху привличането на аудитория от всички възрасти. Знаете, че ние излъчваме на всички видове вълни с изключение на късите. Разработваме и нови платформи, а сайтът ни, който е своеобразен портал, представя всички наши програми. Пристъпваме към старта на новия си проект – интернет радиото. То ще представя ежедневно 6 часа видео, активен стрийминг в 7 канала, с достъп до всички видове музикални жанрове. Такива радиостанции са рядкост в Европа, така че ние сме сред водещите медии и по този показател. Вече излъчваме и цифрово, не се боим да експериментираме и въпреки недостига на средства намираме начин да изпълняваме приоритетите ни като обществена медия. Първо ще открием Радио Бургас до дни. Реновирали сме сградата, интегрирали сме радиото с най-новите технологии в областта на радиопроизводството. Нарекохме новото интернет радио BiNAR.  Търсена е аналогия с латинското изписване на BNR. Програмата ще е адресирана към младежката аудитория и към всички активни хора. Силата на обществените медии е в преноса на съдържание, тъй като то е разработено успоредно с високото качество на информационните продукти. Стремим се да обновяваме и разработваме нови програмни линии. Визуализацията на радиото е част от новото и модерно развитие. Ще изградим виртуален достъп до нашите студиа и фондовете ни. Важното е, че ще имаме и собствена видеопрограма, без да имаме претенцията да прекрачваме границата да правим телевизия или тв радио.
 


Паулина Новакова, директор „Интернет и цифрови технологии“ на БНР: Дигиталната среда променя комуникацията с аудиторията

Както интернет връща публиката  към четенето, така интернет радиото ще върне младите аудитории към истинското и сериозно аудиосъдържание. Мигриращите територии са в интернет, където социалните комуникации и глобалната мрежа ни налагат съвсем нова култура, начин на живот и потребление на медиите. Радиото никога не изчезва, то само се трансформира.
В последните две години сме свидетели на изключителна медийна революция в интернет. Глобалната мрежа дава възможността за стрийминг и подкастинг, дава на радиото възможността да се освободи от ограничеността във времето, пространството и формата. Сега вече активните аудитории могат да консумират радиопродуктите където, когато и както пожелаят – което е съобразено с новия им динамичен начин на живот. Първоначалната ни идея за име бе то да бъде “Моето радио”, защото вече потребителите ще могат сами да създават своите шортлисти, музиката, предаванията и да си направят собствен саундтрак. Новите платформи са приоритет за обществените радиооператори заради целта богатото съдържание и професионалната журналистика да се пренесат и да достигнат до младата аудитория. Според мен медиите се променят в дигиталната среда и днес много повече говорим за новата журналистика, при която се търсят една съвсем нова  по рода си и формата си комуникация и нов език  с аудиториите.

Станете почитател на Класа