Броени дни остават до откриването на осмото издание на Световната среща на българските медии, която ще събере отново най-значимите медии у нас и в чужбина. Темата на форума тази година е "Медиите - между глобалното и регионалното". Ще бъдат дискутирани промените в медийната среда у нас и по света през изминалата година, начините, по които българските общности зад граница и техните медии се справят с кризата, регионалните функции и глобалните предизвикателства пред медиите и др. Специален акцент ще бъде поставен върху спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии в България. Кметът на София Йорданка Фандъкова ще участва във форума, в рамките на който ще бъде представена кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 година. БТА има и мисията тази година да комуникира България като туристическа дестинация в рамките медийната среща в Букурещ. В навечерието на старта генералният директор Максим Минчев обобщава процеса на подготовка и коментира специално за „Класа“ част от казусите, които ще са обект на дискусии от страна на медийната гилдия.

- Господин Минчев, на добър час в началото на осмата поред среща на българските медии. Тази година форумът ще гостува на„близкия непознат“ - Румъния. Към днешна дата какви са най-актуалните данни от организационния процес - брой на участниците, акцентите в програмата, специалните гости?
- Седмица преди началото сме пленници на динамиката и контролирания хаос. Ние, журналистите, трудно планираме времето си дори и за седмица напред. Затова и истинската картината на осмата среща започна да се оформя сега. А тя е внушителна. Повече от 150 участници (очаквам да достигнем до 200), над 80 медии от България и 26 държави. Плюс политици, интелектуалци (писатели, артисти, художници, режисьори, музиканти), представители на бизнеса, дипломати, студенти, колеги от Румъния...

- Румъния и българските медии са свързани със стара традиция. БТА ще представи уникалната по рода си изложба на печатни издания и фотографии от Българското Възраждане. Чия бе оригиналната идея за тази експозиция, колко архивни единици ще бъдат представени и ще видим ли печатните издания и фотографиите на София?
- Идеята се роди спонтанно през януари на кораба „Радецки” в Козлодуй. На борда на позабравената светиня, кротуваща в пристанището, има скромна експозиция, посветена на Христо Ботев. Няколко пожълтели и огънати по краищата снимки, факсимиле на прощалното писмо, фотографии на първите страници на неговите вестници. И тогава си спомнихме, че българската журналистика се ражда през ХІХ век именно в Румъния – Галац, Браила и Букурещ. В София отидохме при професор Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Кирил и Методий”, която отвори хранилището. А там - безценно богатство. ВСИЧКИТЕ 36 (!!!), вестници, издавани преди Освобождението в Румъния. Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски, Стефан Стамболов, хъшовете... Тогава разбрахме, че за 134 години никой не се е сетил да направи подобна изложба. Към идеята се присъедини и проф. Пламен Легкоступ, ректор на Великотърновския университет. Поканихме за уредник не кого да е, а най-добрия във фотографския бранш Иво Хаджимишев, заровихме се в архиви и студия и ето - имаме „Родени свободни”. Една уникална фотоизложба, проследяваща целия български печат в Румъния. „Свобода”, „Тъпан”, „Дума на българските емигранти”, „Новинар”... няма да изреждам всички заглавия. Много професионално списвани вестници, много добра журналистика и публицистика, много актуална и към днес. Премиерата на изложбата ще е на срещата, после ще обиколи България и културните центрове в чужбина, после ще я разширим с изданията и в Истанбул, Виена и Белград.

- Специално участие на медийната среща ще вземе председателят на САБ Христо Мутафчиев. Бихте ли анонсирали основните културни прояви и инициативи, които ще съпътстват събитието в Букурещ?
- Да, Христо, който е прекрасен актьор, емблематичен хъш и чудесен приятел, живот и здраве ще открие срещата. В културната програма освен изложбата имаме и народна музика, и премиера на новия български филм „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров и изпълнителя на главната роля Христо Мутафчиев.

- БТА и Асоциацията на българските медии по света, освен че осъществяват връзката между родни журналисти от всички краища на света и способстват за взаимодействието им, поставят важни теми за дискусия, част от дневния ред на развитието на медиите. Кои са акцентите, които ще са отправна точка за анализи и коментари тази година?
- Наистина започнахме с по-скромни цели – намиране, събиране и организиране на българските медии, обслужващи милионната ни диаспора по целия свят. Постепенно обаче форумът набра скорост, мащаби, география и използвайки за съжаление липсата на други национални медийни прояви, започна да променя съдържанието си. Това е нормално. На едно място се събират стотици журналисти, представители на всички видове медии. Те имат сходни болки и проблеми, а когато успоредно с това в световен мащаб се случват и грандиозни промени в професията, някак си е неизбежно те да бъдат подминати, и то на подобна среща. Тази година част от акцентите са: силата и слабостта на регионалните медии, образът на бизнеса в медиите, бумът на телевизионните сериали и болната, до обида тема за падането на България на непрестижното 80-о място по свобода на словото.

- Да, тази тема е много важна. Каква е вашата оценка в аванс?
- Очаквам сериозен дебат. Пропадането на страната ни в класацията на „Репортери без граници” е много лош атестат за самите нас. Не можем всеки ден да тръбим, че сме „четвърта власт”, „коректив на управлението”, „съвест на обществото”, а да сме последни в Европейския съюз и в компанията на държави, които са всичко друго, но не и демократични. В дискусията ще участват много хора, сериозни имена и се надявам тя да има висок коефициент на полезно действие.

- В месеца, в който отбелязахме Международния ден на свободата на пресата – 3 май 2012 г., кои според вас са отговорностите, свободите и зависимостите на медиите по отношение на пазара и публиката?
- Промените, които настъпват в журналистиката, в никакъв случай не засягат основните отговорности, зависимости и свободи. Правилата, принципите, законите на нашата професия си остават едни и същи. Въпросът е да ги спазваме.

- Според медийни експерти отказът от професионалните ценности води до появата на “гражданската журналистика” – тази на протеста. Възможно ли е тя да измести официалната?
- Искате от мен да бъда медиен експерт. Ако преди 20 години, когато правехме вестници с пишещи машини и линотип, когато стенографки, индига, подписи на наблюдаващи редактори и началници съпътстваха нашите репортажи и статии, та ако някой би ми обрисувал днешната картина, щях да му се изсмея. И не заради компютъра и интернет. По-скоро нямаше да повярвам, че днес ние не сме сами в занаята. Благодарение на новите технологии в него активно участват и нашите читатели, слушатели и зрители. Форумът стана журналистически жанр. Не знам кой кого ще замести, но ясно е, че не след 20, а след 10 години нашата професия ще е абсолютно различна.

- Медията, която запазва най-силното си влияние над аудиторията?
- Зависи от държавата, възрастта и ценза на аудиторията. Спонтанният отговор би бил интернет. Но да не забравяме, че на много места по света телевизията и радиото продължават да са водещи. В една Латинска Америка сутрин повечето хора държат хартиен вестник в ръка. А ако говорим за информацията, агенциите (по признание на другите медии) държат монопол от близо 80% върху нея. И все пак – както е казал Пабло Неруда, бъдещето е неумолимо и новите технологии неизбежно ще вземат връх.

- Очаквате ли ново трансформиране на медийния пазар?
- Естествено, но не очаквайте по-конкретен отговор. Глобализацията, развитието на технологиите, продължаващата икономическа криза, рекламната политика няма как да не влияят върху пазара. А и навлизаме в поредната важна изборна година - и това ще пренареди част от средствата за масова информация – и като собственост, и като влияние.

- Имате ли поглед върху темата как българските общности зад граница и техните медии се справят с различните измерения на кризата, променят ли се регионалните им функции ?
- Очаквам да научим повече от тях на предстоящата осма среща. Дори един от панелите е посветен на тези проблеми. Разбира се, и тук икономиката и географията имат значение. Едни са трудностите, които срещат списанията в Украйна, Унгария и Румъния, други са тези на Радио Ватикана, трети на вестниците в Чикаго, Кипър или Мадрид. Този въпрос е изключително важен, защото медиите ни в чужбина продължават да функционират, даже се увеличават. И все пак трябва да се открои тенденцията, че все повече вземат връх електронните им формати.