В ново, лятно, амплоа ще видят зрителите на Нова телевизия водещият Румен Луканов. Дебютът му в „Дупка в стената“ е тази вечер в 20 часа. Продуцент на шоуто е „СИА Адвъртайзинг“, а Луканов е и изпълнителен продуцент. Пред „Класа“ водещият на „Сделка или не“ обясни как се правят дупки в стената и в телевизионния бранш. - Какво представлява предаването „Дупка в стената“, което ще продуцирате и водите? - Форматът е комедиен, какъвто от години у нас няма – ситуационен, не вербален хумор. „Дупка в стената“ е комедийно шоу, ужким игра, но не е точно игра. Участниците са разделени на три отбора. Те не трябва да напускат червена пътека от 70 см, докато срещу тях идва стириопорна стена. Тя се движи с метър в секунда. Играчите трябва за 7-8 секунди да се приготвят и да минат през стената във формата, която е изрязана на нея. Обикновено дупката имитира човешка поза или движение. Най-ми допадат капитанските стени, които се „посрещат“ нестандартно - със затворени очи, с гръб, с предмети. Ако не успеят да отреагират – падат във водата. Има дяволета и минават по допирателната, но номерът им не успява. Не им носи точки. - Как се определят точките? - От четирима съдии. Има три кръга. В първия всеки минава сам през стената, във втория – по двойки, а в третия – тримата заедно. Победител е отборът с най-много точки. Ако минат първата стена, имат 10 точки, 20 за втората и най-много – 60 за третата. Направено е така, че последната да преобърне резултата, евентуално. Има награда, която на фона на тези, които някои риалита раздават - 100 000 лева или 500 000 лева, е пренебрежимо малко - 1000 лева, но се дават на метални левчета. Призът е за забавление, вместо тиквени медали, даваме пари на победителите да се почерпят. - Защо избрахте популярни лица за участници? - Имахме съкратени срокове и това беше най-лесният вариант. Ако има още издания на играта, задължително ще поканим и обикновени хора. Сега заснехме пожарникари срещу пиротехници, сладкари срещу готвачи, каратисти срещу Любо Ганев. Професионални културисти срещу аматьори. - Колко издания заснехте? - 18 серии, които ще се излъчват петък и събота от 20 часа по Нова тв. В продължение на час зрителите ще се забавляват. Форматът е изключително популярен в Азия, а вече и в Европа. Той е на „Фрийментъл“, откъдето получихме голяма помощ. Имахме големи драми в началото от логистична гледна точка. Първоначално мислехме, че няма да се затрудним с правенето и местенето на 12 стени от стириопор за едно предаване, но се оказа огромно количество. Проблемите ни бяха организационно неочаквани, но за радост бързо се случиха. - Как и защо избраха точно Вас за водещ? - Първо за предаването се договорихме с Нова телевизия, с която искахме да пробваме нови хора за водещи, но нямаше време. След това се разбрахме и със „СИА Адвъртайзинг“, които станаха продуценти, а аз -изпълнителен продуцент. Съгласих се да водя, защото е предизвикателство – в „Сделка или не“ не съм възприеман като водещ, тя е част от живота ми. Там съм си аз, няма актьорска игра. Такъв съм си всеки ден – любопитко, който хем иска да натрие носа на хората, хем да се забавлява. „Дупката“ е различно предаване, не се търси напрежение. Залага се повече на емоцията. - Не е ли рисково за водещите да си размиват имиджа с нови формати? Не се възприемам като водещ... - Но в едно шоу се самонаредихте на първо място в Топ 5 на водещите? - Да, защото съм най-добрият. Но не, защото съм учил, а защото ми идва отвътре. Воденето не ми е самоцел. В моя Топ 5 нямаше такива имена като Милен Цветков и Слави Трифонов, например. Въпреки че с „Биг Брадър“ 4 Милен има огромен шанс да мине в друго амплоа, както ще направя с „Дупка в стената“. Слави води много добре предаването си, но не съм го виждал в друго амплоа. Бих желал да го видя как ще се справи със „Сделка или не“, а пък аз бих опитал на неговото място за една вечер в шоуто. - Излиза, че у нас има криза на водещи? - Да, има криза на тв лица. Моята звезда изгря по една изключително семпла причина – харесвам много американските предавания и се опитах в „Сделка или не“ да бъда американски тип водещ. Но не някой конкретно. Не съм измислил топлата вода, но се оказа правилното поведение, защото го пречупих през моята призма. - Защо тогава искате да основете синдикат на водещите? - Не искам синдикат на водещите – те са едва 30 човека в България. Искам да създам синдикат или профсъюз на телевизионните работници – оператори, режисьори, монтажисти, звукари - персоналът, който в повечето случаи е онеправдан или пък продуцентите се чувстваме онеправдани от него. Това трябва да е агенция, която да защитава интересите и на водещите, и на тв работниците. Така е навсякъде по света. В нашата работа няма ясни правила, заради което не можеш да разчиташ на качество. - Обсъждали ли сте идеята с колеги? - Принципно, да - с Иван и Андрей, например. Това обаче е въпрос на време, на разговори с много хора. Пазарът сам трябва да го наложи. Не съм сигурен, че утре ще има нужда. - Защо? Тв пазарът у нас се разраства. - Да, но синдикатите изпълняват само политическа роля, вместо икономическа. В момента като продуцент нямам огромен избор, защото има вътрешни сдружения, които натискат. А бъдещето на тв бизнеса е той да бъде открит бизнес. В момента ситуацията на тв пазара е трудна - ако той има нужда например от 100 човека, но вместо това те са 80, какво се получава? От една страна, тези 80 натискат за повече пари, вземат всичката работа, следователно стават по-неработни, защото нямат капацитет. Така не може да се им се вдигне заплащането. А всяко забавяне влияе на бюджета - като го издъниш, не получаваш качеството, след това нямаш рейтинги, а като нямаш рейтинги – оставаш без работа. Това е кръговратът. Време е всички хора по веригата да се съберат заедно, да се обединят и да се оценява тяхната работа. Съответно и продуцентите ще минат на избирателен принцип. Така пазарният механизъм ще прецени кой става. - Ако го направите, може да пробиете дупка в стената в тв гилдията? - Да, въпреки че времето на революциите отмря – всичко опира до личния интерес. Режисьорът, операторът, главният редактор – всички искат статут, а не всеки път да не се пазарят. - Защо останахте в „СИА Адвъртайзинг“, а не тръгнахте с Нико Тупарев? - Получих по-добро предложение от СИА и останах. Все пак наистина въпросът опира до личния интерес. Всичко опира до него. - А в личния живот пробивате ли дупки в стената? - Не, много съм мързелив. Ако има как цял ден ще седя и ще мисля в една точка. Струва ми се най-лесния процес, без физическо натоварване – ще трябва да си проверя чиповете, защото отвреме навреме само седя (ха-ха-ха). Все пак опитах един път, докато снимахме „Дупката“, но не успях да направя формата, прекалено бързо ми дойде стената и паднах във водата. Усещането, че срещу теб идва стена и опитите ти да нацелиш формата, която тя ти задава, преди да минеш през нея, са изключително забавни. Интервюто взе Андриана Михайлова