Докато вниманието на Европа бе насочено доскоро към казуси, които вече намират своето решение като закона за медиите в Унгария или темата за конфликт на интереси на министър-председателя на Италия, положението на журналистите в Румъния продължава да бъде проблем заради опитите за политическо влияние и оказване на давления и вмешателство върху журналисти и медийни групи от политическите партии. Това се посочва в доклада на Европейската федерация на журналистите на тема „Предизвикателствата пред свободата на пресата в Румъния“ след края на мисия на организацията в северната ни съседка.
През двата дни на мониторинг са проведени срещи с над 50 водещи журналисти, членове в синдиката на медиите „МедиаСинд“, политически лидери и шефове на на радио-телевизионни канали и новинарски агенции.
Евроекспертите са изразили своите сериозни възражения спрямо идеята и философията на два готвени законопроекта с мотивите, че те биха изиграли отрицателен ефект върху свободата на словото и медиите в Румъния, отричат принципа на саморегулацията и ще накърнят професионалните стандарти на работата на журналистите.
Готвените от румънския парламент два нормативна акта, касаещи средствата за масова информация, биха оказали негативно влияние върху свободата на словото, посочва Европейската федерация на журналистите.
Според единия - журналистите трябва да бъдат професионално сертифицирани на всеки три години, което включва и психологическо изследване на всеки 12 месеца.
Вторият предвижда радикално разширяване на правомощията на Националния аудиовизуален съвет, който наблюдава и пресата и предвижда създаването на министерство на онлайн и печатните медии.
ЕФЖ прави заключението, че след повече от 22 години след падането на диктатурата на Чаушеску, всички държавни медии и Националната радио-тв компания са изложени на политическо влияние и опити за контрол, а структурите за регулиране и управление на тези медии не са реформирани и са във вида от ерата на комунизма.
Евродокладът констатира, че няма промяна в нормативната уредба, която да решава проблема с продължаващата политическа намеса в обществените медии, които чрез инструмента за финансиране са зависими от политическите партии, като настоява за бързи промени, които да гарантират свободите и прозрачността на работа на държавните медии и журналистите.
Факт е, че Румъния има най-ниската медийна такса в ЕС на глава от населението – 1.5€ на месец, която се отнася и за радио и телевизията.
Сред другите проблеми, констатирани от европейската организация, е и този, че Националната прес агенция - Agerpres, се наблюдава пряко от парламента, а заплатите се изплащат от МФ, като нивата им са най-ниските в рамките на медийната индустрия в Румъния. Началното ниво на заплата за младши репортер е 100 € на месец.
Мисията констатира необходимостта от подобряването на статута на журналистите и изрази опасенията си от драстичната недостатъчност на финансирането на обществените медии.
Експертите препоръчват като изход не толкова приемането на нов медиен закон, а търсенето на по-гъвкави, прозрачни и справедливи медийни правила и политики.
„Политическата намеса и етичните стандарти не биха могли да бъдат регламентирани със законови текстове, а са част от подобряване на политическата култура, на основата на демокрацията, толерантността и плурализма в Румъния“- пише в документа, изготвен от ЕФЖ. „Има и спешна нужда от насърчаване на дебат за формирането на ново осмисляне на медийната отговорност на основата на саморегулацията и защитата на правото на свободата на изразяване“.
Румъния е една от страните с най-високи ставки на ДДС в сравнение със страните от ЕС в областта на медийната индустрия. В съюза той е между 0 – 5%, а в Румъния – 24% за производството на медийни продукти и 9% за дистрибуторска дейност.
В държавата медиите не получиха субсидии по време на международната икономическа криза, докато другите европейски страни предоставиха значителна подкрепа на своите регионални и национални медии. Статистиката сочи, че повече от 6000 журналисти са били уволнени през последните години в Румъния.
ЕФЖ представлява над 260 000 журналисти в повече от 30 страни.
Документът е подписан от президента Арне Кьониг, генералния секретар Айдън Уайт и вицедиректорите Ренате Шрьодер и Марк Грюбер.