Мрежата може да се окаже мащеха за вестникарския занаят, прогнозират изследвания на Харвардския университет. Досущ като в приказките интернет пространството глези любимите си рожби и сурово наказва доведените си чеда. Ако са верни проучванията на Академията по мениджмънт „Джон Кенеди“ - най-престижното учебно заведение, уебсайтовете на колосите от ранга на „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон пост“, „ЮЕСЕЙ тудей“ се радват на безоблачни дни и безпрецедентна посещаемост. Те са златните момчета на онлайн обмена. Всяка година големите издания увеличават онлайн читателите си с 10%. Това означава, че всеки месец споменатите вестници прибавят по един милион посетители към своята и без това голяма аудитория. Интернет благата обаче не се разпределят поравно за всеки. Докато титаните печелят позиции от електронните си сайтове, малките и провинциалните заглавия губят стремглаво от качването си в мрежата. Митът за печелившите стратегии Скандалният харвардски труд „Креативната разруха или обзор на новините в интернет“ е дело на Томас Патерсън, един от най-големите авторитети на Америка в областта на медиите и пиара. Изследването със сигурност ще преобърне някои аксиоматични представи в медийното планиране. Доскоро за най-печеливша стратегия се считаше тази да се запази, доколкото е възможно, делът на хартиения носител на вестника и да се инвестира, колкото е възможно повече, в електронното му издание. На интернет сайтовете на вестниците се гледаше като на локомотиви. Те бяха призвани да издърпат всекидневниците от блатото на падащите тиражи, породени от неохотата на младите да ползват традиционните хартиени носители за набавянето на информация. Но ако за лидерите на печата помпането на сайтовете може да им върне много пари, за джуджетата подобни разходи биха били фатални за оцеляването им. Екипът на Патерсън установил, че откриването на електронни портали на големите радиа и телевизии също се е отразило много добре на финансовото им здраве. По този начин те са увеличавали своята посещаемост с 30% годишно. И по-малките ефирни медии били облагодетелствани от тази благоприятна тенденция. Най-губещи обаче се оказвали малките вестници заради мощната онлайн новинарска конкуренция на стари и нови дотком играчи като Goo gle, Yahoo, AOL, MSN, Topic Net, Digg.Com, Redit.com и други. Бунтът на браншовите организации Харвардските изследвания сигурно ще бъдат посрещнати на нож от браншовите организации, които досега даваха съвсем други данни. Една от тях е Вестникарската асоциация на Америка, която твърдеше, че всички вестници, независимо дали са малки или големи, извличат ползи от мрежата. Според нейни изчисления електронните им сайтове увеличават всеки четири месеца своя трафик, като по този начин генерират една трета от глобалния трафик в интернет. От Харвард бият тревога в никакъв случай да не се слагат всички издания в един и същ кюп. Глобалната мрежа става все по-опасна за вестниците. Те първи качиха страниците си онлайн, но първоначалните им ползи бързо бяха пометени от електронните медии и нетрадиционните провайдъри. Когато читател потърси новини онлайн, той мигновено се сеща за големите вестници, а малките редакции изпадат от уебинтереса. Вярно е, че местните издания се радват на някакъв локален интерес от страна на гражданите. Те обаче в никакъв случай не трябва да се капсулират и провинциализират, защото редовият интернет читател винаги се интересува както от националните, така и от международните информационни потоци. Ако не ги открият в регионалното издание, ще ги потърсят другаде.