Дамян Лазаров е роден през 1956 г. в София. Завършва Университета за национално и световно стопанство със специалност „Организация и управление на търговията“. Специализира мениджмънт и маркетинг в туризма. - Г-н Лазаров, от началото на годината КТЗП (Комисията по търговия и защита на потребителите) е спряла 9 реклами за потребителски кредити. Заблуждаващата реклама ли е сред най-често срещаните нарушения? - Трябва да внеса яснота - спрените 9 реклами са на 1 банка и на 1 кредитна институция. Останалите 7 са на търговски дружества. Всички съставени актове са за наличието на заблуждаващи елементи в рекламните съобщения. Такива са и основните нарушения през последните години, значително по-малко са актовете за непочтена или неразрешена сравнителна реклама. - На какъв принцип извършвате проверки на рекламните съобщения? Най-често проверяваме рекламите, когато е налице сигнал. Проверяваме ги и по наша инициатива, въпреки че нямаме капацитет да следим всички реклами. За да се докаже, че дадена реклама по безспорен начин заблуждава, се изискват много доказателства. Чак тогава излизаме с категорично решение. Много са възможните казуси, в които рекламата заблуждава. Например, тя може да бъде вярна и пак да въвежда в заблуда. Ако даден търговец призове: “Купете си от моето олио, защото е без холестерол“, той трябва да бъде санкциониран, въпреки че твърдението му е напълно вярно. Ясно е, че няма олио с холестерол. Друг случай е, когато информацията е непълна, но вярна и също въвежда в заблуда. Има и казуси, в които рекламната информация е невярна и така подвежда. А може рекламата да бъде невярна, но да не заблуди потребителя. Ако получите информация, че може да си закупите автомобил, който след като излезете на магистралата, може да развие такава скорост, че да ви вдигне във въздуха и да стигнете до Луната, ще се заблудите ли, че това ще се случи? Или всеки разумен потребител ще знае, че това не може да бъде вярно. Също така, понякога рекламата може да ни заблуди, когато се използват отделни синоними и да останем с впечатлението, че продуктът притежава определени качества, каквито всъщност не притежава. И не на последно място, когато се твърди, че даден продукт е най-добрият. Във всички тези случаи най-лесно можем да обхванем пазара чрез повече активност от страна на потребителите. - По-активно ли следят правата си потребителите на рекламен продукт днес в сравнение с преди 5 години? - Българският потребител като цяло не е активен, той не защитава икономическите си интереси. Не проявява нужната инициативност. Хората по-активно отстояват правата си по отношение на рекламните нарушения. През 2003 г. постъпилите жалби са 4-5 пъти по-малко в сравнение с тези от 2007 г., когато броят им достигна до 193. Има две групи потребители. Едните са тези, които ни сезират, защото наистина се чувстват заблудени от рекламни съобщения. Другите, които по-често подават сигнали, са от конкурентните фирми. Въпреки че са от името на физически лица, от професионално изложените факти е ясно кой е забелязал нарушенията. Това ни дава възможност да анализираме пазара от различни гледни точки. - Преди дни Съюзът на пивоварите обяви, че е организирал браншова саморегулация. Според нея, преди да се пусне дадена рекламна кампания, тя се гледа от конкурентните компании и ако те не я одобрят, не се допуска. Такава браншова саморегулация ще ви помогне ли? - Да, стига да не остане само на теория. Във всички случаи саморегулацията помага. Доказва го и чуждата практика. Чрез нея по-лесно може да се води диалог с всички участници, които евентуално биха нарушили определени норми. Имаме възпираща система, от страна на самия бранш, и ако възникне проблем между потребители и търговци, е много лесно да се решава със способа на медиацията, в полза на правата страна. - Колко време е необходимо, за да излезете с решение по даден казус. Глобявате ли със задна дата – все пак е възможно, ако се забавите, рекламната кампания да приключи? - Това е много сериозен въпрос, по който не може да се даде еднозначен отговор. Когато има възможност, реагираме веднага. Така направихме преди две години, около новогодишните празници. Веднага спряхме реклама, която агресивно излезе в печатните издания. Тя предлагаше маркови часовници на промоционални цени. Някои от марките ни сезираха и лесно се доказа, че има елементи на заблуда. Но как да реагираме на реклама на жилищна сграда, която обещава, че след 2 г. пред жилището, което ще закупите, ще има градинка с тротоар, паркомясто и дървета? Можем ли да кажем, че рекламата е заблуждаваща, докато не се реализира сградата? Все пак имаме възможност след две години, когато обещаните условия не се изпълнят, да се произнесем, че рекламата е била заблуждаваща. Тогава има и друга възможност - потребителските организации да заведат материална претенция към субекта, който е заблудил и нарушил техните икономически интереси. - Има ли такива примери в практиката? - Да коментирам какво правят потребителски организации за защита на икономически интереси ми е много трудно, но ако трябва да бъда обективен, ще кажа, че съм малко разочарован. Така например, наскоро имаше една реклама на „Хилд“, по която не успяхме бързо да се произнесем. Дори бяхме обвинени от някои медии за закъснението си. Но ние разполагахме с реклама, в която се обещаваха хубави неща, които за да проверим дали ще се случат или не, ни трябваше време. Трябваха ни действия, които, както във всеки казус, по безспорен начин доказват, че има елементи на заблуда. - КТЗП е регулаторът, който контролира рекламния пазар, защо наскоро и.д. председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Мария Стефанова поиска на медийна дискусия по-строг контрол върху рекламното съдържание? - Не съм присъствал там и не мога да коментирам думите й. Но има различни органи, които могат да се произнасят компетентно по рекламите, освен нас. Мога да кажа какво бихме могли да направим със СЕМ, ако имат добро взаимодействие. За съжаление на няколко пъти се опитваме да влезем в диалог с тях, но не постигаме добър резултат. - Защо? - Нищо не се постига с активност само от едната страна. Тепърва трябва да направим механизми за по-добро сътрудничество със СЕМ. Трябва да работим в синхрон с регулатора, когато се произнасяме, че една реклама е заблуждаваща, а тя продължава да се излъчва по телевизията. В такива случаи СЕМ трябва да реагира, защото е органът, който може да санкционира ефира, който я излъчва. КТЗП информира и санкционира рекламодателя и рекламната агенция, забраняваме тя да се показва. Но ако това не спре, не можем да санкционираме ефира. Въпросите зададе Доротея Младенова