Радина Ралчева, мениджър „Връзки с обществеността“, 2be В момента Радина е мениджър „Връзки с обществеността“ на водещата верига магазини за мобилни технологии в България 2be. Преди това Радина Ралчева е била директор „Клиенти“ в Mmd Corporate, Public Affairs & Public Relations Consultants, където е работила като консултант и лидер по множество международни проекти в различни обществени и бизнес сфери, както и с международни и местни клиенти. Професионалната й биография включва още четиригодишен период като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul. Радина Ралчева е член на IPRA от 2001 година. Преди да коментирам конкретния епизод на „Стажантът”, бих искала да кажа, че смятам този формат риалити шоу за много привлекателен и далеч по-смислен от много други. Участниците са хора с различен бекграунд и експертиза и, както изглежда, повечето от тях са утвърдени професионалисти със силни характери. Това прави предаването още по-интересно, тъй като тези хора не просто трябва да решават разнородни казуси за относително кратко време, но и трябва да съумеят да „претопят” своите силни индивидуалности в името на екип, който да побеждава. За пореден път г-н Тръмп показа, че не само знае как да прави добър бизнес, но и как да презентира по достъпен начин пред широката аудитория себе си, принципите на бизнеса и своето разбиране за успеха. Казусът В епизод 3 на четвъртия сезон на „Стажантът” двата екипа имаха колкото лесна на пръв поглед, толкова и не така лесна задача. Те трябваше да организират технологично изложение за хора от третата възраст и да ги научат да използват съвременните технологии, така че да улеснят ежедневието си и да повишат качеството си на живот. Подходът Мисля, че и „Кепитъл Едж”, и „Ексел” показаха добър старт, като отчетоха спецификите на аудиторията, за която трябваше да организират експозициите си. И двата екипа заложиха на персонални срещи с възрастните хора, за да открият техните очаквания и нужди, което беше правилната стъпка. И двата екипа влязоха в конкуренция с голямо желание и мотивация за успех. Но с това горе-долу приключват приликите между тях. Момичетата Ще започна с кратък коментар за лидера на „Кепитъл Едж” в тази задача – Ребека. От ретроспекцията в началото на епизода става ясно, че тя е счупила крака си. Нейната мотивация да поеме ролята на лидер за тази задача беше желанието й да се докаже пред останалите и да демонстрира своята стойност за отбора независимо от травмата. В началото момичетата от „Кепитъл Едж” подходиха позитивно и обещаващо към поставената им от Доналд Тръмп задача. Скоро обаче стана ясно, че в подхода им има някои пукнатини. Изглеждаше, че те не вникват добре в задачата и поставят акцентите на погрешните места, а и агресивният начин на водене на проекта от Ребека не беше от полза. Крайният резултат - момичетата загубиха. Колкото и парадоксално да ми се струва, че именно дамите загубиха в един толкова „човешки” проект, този резултат си има обяснение. Въпреки решението на Доналд Тръмп накрая да уволни Дженифър У. моето мнение е, че основната тежест за загубата на „Кепитъл Едж” би трябвало да понесе Ребека – лидерът на проекта. За разлика от г-н Тръмп аз бих уволнила нея. Да, тя действително има голям потенциал, но тази задача показа, че не е готова да бъде лидер и начинът да го разбере беше да си тръгне. Проблемът на Ребека бе не само мотивацията, с която „влезе” в ролята на лидер, но и неразбирането й за същността на самата задача. А това много повлия и на останалите от „Кепитъл Едж”. Тя демонстрира твърд и недиалогичен подход, което в случая беше излишно и демотивира част от екипа. Подобен лидерски подход би бил разбираем и може би полезен в корпоративна среда, в ситуации, които изискват твърдост, но в конкретния случай само допринесе за разединяването на отбора. Втората грешка на Ребека беше, че игнорира сигналите за проблеми в екипа и не потърси обратна връзка с тях. И третата й грешка - вместо да постави Торал пред борда заради несериозното й отношение към задачата, тя постави там Дженифър М., което изненада всички. Мотивите на Ребека да застане зад Торал са разбираеми – Торал действително е умна и „Кепитъл Едж” има нужда от подобен човек, но за съжаление въпреки всичките си качества Торал не е екипен играч. Тя сама демонстрира убеденост в собствената си индивидуална ценност и нежелание да се „пречупи” и да работи с другите. Това е и причината останалите момичета от екипа да не й симпатизират. Неприятно впечатление ми направи и отношението на Торал към ролята му и коментарите, с които обясни своя провал. Смятам, че независимо от капацитета и експертизата си участник в подобен формат би трябвало да се отнася с респект към всяка задача независимо колко „проста” или „сложна” е тя. Торал обясни отиването си с Ребека в болницата с нуждата от етика в отношенията, но, изглежда, това не беше нейно вътрешно убеждение, а само интелектуално осъзната ценност, която тя не демонстрира с поведението си. Торал не успя да види своята вина за загубата, да я приеме и да се извини на екипа. Донякъде ме изненада реакцията на Дженифър У., която не призна, че е допринесла за в неуспеха. Решението на Ребека да й повери организацията беше логично, тъй като тя имаше опит в това. Но Дженифър У. подцени задачата и не подходи с необходимата концентрация. Не видя нуждата от създаването на приятелска, уютна и удобна среда за възрастните хора и затова не успя в организацията на събитието. И съответно напусна шоуто. В крайна сметка факторите, които провалиха „Кепитъл Едж”, са комплексни. Очевидните са, че те не успяха да организират приятна технологична експозиция, нямаше почти никаква украса на помещението, нито насочващи табели, които да привлекат възрастните хора, храната не беше подходяща, а презентациите им бяха скучни и объркващи. Неочевидните фактори са, че „Кепитъл Едж” се „плъзнаха” по повърхността на казуса и сметнаха, че собствената им привлекателност, ум и качества ще им осигурят победата. Те не разбраха, че задачата изискваше да вникнат в нуждите на възрастните хора, а не да ги пречупват през своите представи. За да успеят, им трябваше повече човещина, отколкото организаторски умения, а те заложиха само на второто. Основната „заслуга” за неуспеха все пак е на Ребека, която не успя нито да мотивира, нито да сплоти момичета. С финалните си решения тя загуби уважението им и ги остави объркани и огорчени. Дори на финала Ребека беше лишена от гъвкавост, показа неспособност да преодолее личните си пристрастия и убеждения и отказа да бъде диалогична – поведение, което не е особено подходящо за един лидер. Момчетата В случая с „Ексел” ще започна отново оттам, откъдето започнах и коментара си за представянето на „Кепитъл Едж” – мотивацията на Рендъл. Той преживя лична трагедия – смъртта на своята баба и в нейна памет реши да стане лидер на проекта. Пълното ангажиране с казуса му помогна да работи със своя екип спокойно и диалогично. На екипно ниво момчетата се справиха много по-добре от „Кепитъл Едж”. Имаше един опит от страна на Клей да внесе напрежение в „отбора”, но той бе усетен от останалите и туширан без намесата на Рендъл. Като не се поддаде на провокацията и не влезе в директна конфронтация с Клей, който де факто оспорваше неговия авторитет, Рендъл постъпи зряло и това повиши стойността му като лидер на проекта. „Ексел” имаха едно неволно предимство и то е, че мъжете традиционно боравят и разбират техниката по-добре от жените. Но те не победиха заради това. Победиха, тъй като разбраха същността на задачата, осъзнаха, че тя е по-скоро въпрос на отношение, а не толкова на практически умения. Те работиха много по-сплотено и на идейно и на организационно ниво и успяха да създадат привлекателно изложение с уютна среда за възрастните хора, където технологиите бяха естествено позиционирани. Осигуриха добра декорация, подходяща храна и внимателно отношение към посетителите. Освен това бяха много по-убедителни при презентирането на ползите от употребата на технологиите в ежедневието и успяха по разбираем и интересен начин да ги представят на своята аудитория. В екипа на „Ексел” много приятно бях изненадана от прогреса, който демонстрира Маркъс. В края на предишния епизод той беше persona non grata в „Ексел”, но след като все пак остана в екипа, заяви, че започва на чисто и действително го направи. Маркъс беше разбрал грешките си и успя да се пребори със себе си. Както видяхме в този епизод, той в голяма степен помогна на „Ексел” да спечели – както с идеите си, които се оказаха успешни, така и с отношението си към задачата и с вдъхновеното си презентиране пред възрастните хора. Смятам, че „Ексел” победиха, защото разбраха по-добре призива на г-н Тръмп „да дадат на обществото”, показаха съпричастност към пенсионираните дами и господа, както и добра кохезия и способност да загърбят личните си пристрастия в името на цел, която приеха като своя. Това, което им помогна за победата, беше добрият лидер, който даде възможност на членовете на екипа да се изявят, както и способността на „Ексел” да бъдат истински партньори в един процес с много аспекти. Напълно заслужена победа за „Ексел” заради качествата, които показаха. За финал Смятам, че ако „Кепитъл Едж” не се съберат и не поговорят зряло, конструктивно и неемоционално за състоянието си и за бъдещето си като екип, проблемите там ще се задълбочават. Те имат нужда да намерят онова, което ги свързва, вместо онова, което ги разделя, в противен случай шансовете им за успех са относително малки. В другия отбор, поне в момента, времето е слънчево. Победата даде възможност на „Ексел” да осъзнаят силата си като екип. Последващото им благотворително посещение в детската болница ги показа в светлина, която очертава пред тях добри перспективи. Смятам, че „Ексел” получиха уникален шанс да „усетят” невероятната енергия и удовлетворение, което носи спечелването на задача, свързана с „даването” на другите. А това е силен стимулант в понякога циничния свят на бизнеса. Неслучайно Доналд Тръмп постави такава задача на участниците в „Стажантът” – това беше начин да им покаже, че силата на парите може да има много измерения. И макар в „Стажантът” да казват: „Нищо лично. Просто бизнес”, бизнесът се прави от хора и те са тези, които решават какъв да бъде той - циничен, цивилизован, алчен или социално отговорен. Смятам, че това беше „поуката” от този епизод на „Стажантът”. Приятно гледане на следващите епизоди!