90-годишната художничка Сузи Аронова откри юбилейна изложба на „Шипка“ 6. Проф. Ивайло Мирчев, председател на СБХ, проследи творческия път на художничката, вписала завинаги името си в българското изкуство. Показани са 110 подбрани произведения от творчеството на една от най-добрите български майсторки на графиката, за която се разказват легенди.
Сузи Аронова завършва Художествената академия в София в класа на проф. Никола Ганушев. Работи като дългогодишен учител по рисуване. През 1962 г. е първата й самостоятелна изложба. Тя рисува пейзажи, портрети и натюрморти. Темите в творчеството й са вечните - любовта, красотата, движението, животът. Аронова е обиколила целия свят и го е претворила в творчеството си с графики от Израел, Хайфа, Ерусалим, Италия, Унгария, Чехия, Русия, Индия, Великобритания, Венеция, Франция, Истанбул. Сузи Аронова реализира 10 самостоятелни изложби в България, Италия, Израел. През март 2010 г. Сузи Аронова участва в изложбата “Художниците евреи в българското изкуство” и в организирания след изложбата аукцион от Аукционна къща “Виктория”. Нейни творби са притежание на НХГ, градски художествени галерии, частни колекции в България и по света.

---

- Г-жо Аронова, чула съм да ви упрекват, че не сте модерна художничка?
- Не съм модерна като ония художници, които рисуват църква, над църквата крава, над кравата – кофа. И понеже баща им се е занимавал със земеделие, под картината пише: „Портрет на баща ми.“ Аз рисувам само красиви неща, чиято красота се запазва в рисунка, а когато човек я съзерцава, й се наслаждава. Не мога да рисувам дебели крака, разкривени физиономии, карикатурни фигури!

- Как живее днес доайенът на българската графика?
- Имам име, имам слава и се преструвам на богата! Хляба си вадех като учителка по рисуване в 7-о и 8-о училище, а проф. Лозенски водеше при мен на стаж всички бъдещи учители по рисуване. Колко деца съм подготвила безплатно за Художествената гимназия и за академията! Резултатът – 140 лева пенсия! А само лекарствата ми за очи днес струват по 50 лв. на месец. Но да се оплаквам, е безсмислено, все още продавам картини.

- Говори се, че хората купуват вашите графики, защото носят целебна сила и са рисувани по особен начин?
- Не отказвам на клиент, щом си е харесал картината, защото е важно у дома да окачиш нещо, което ти е по сърце. Свалям от цената, защото хората обедняха. Разпродадох много картини още по Татово време. Рисувах „Кремиковци“ в пушеци, цялата серия бе включена в първата ми самостоятелна изложба. Ама знаете ли колко красиви пушеци! Минно-геоложкият институт откупи доста от тях, и други институти направиха откупки. Почти всичко разпродадох. Купих три апартамента, купих и три коли – за двете ми дъщери и за мене. И обиколих света. Където и да ида, все с папката – отварям я и рисувам. Насред Червения площад в Москва го направих, точно срещу „Василий Блажени“. Така се бях заплеснала в рисуването, че не усетих как около мен се бяха събрали хора и всеки ми оставя по нещо – я храна, я напитка.

- А защо смятат вашия метод на рисуване за необикновен?
- Рисувам с най-обикновена клечка, обгорена в огъня. В този смисъл картините ми са рисувани с огън и носят добра енергия. Топя в туша и рисувам директно на хартията. Молив по моите графики няма, затова, казват, са уникални. Ако първо се рисува с молив, а после с туш отгоре, става сковано. Затова признавам само клечката.

- Как успяхте да съхраните тази виталност чак до 90 години?
- Шопите казват: „Оти сам добра!“ Злобата, завистта, лошотията излизат на лицето на човека, той става жълто-зелен и грозен и му остават едни бръчици, бръчици и бръчки. Съхрани ме и любовта. Имала съм много любови, дори минавах за Сузана любовчийката, но истината е, че никога не съм изневерявала на мъжа, когото обичам. Обичах си мъжа, той почина. После ми се случваше пак да се влюбвам. Но никога не си позволих да изневеря на човека, с когото в момента се обичаме. Защото любовта те изпълва целия, задоволява всичко у теб. То е като глада. Ако си гладен, нахвърляш се на всичко, ако не си, и към най-вкусното не посягаш.

- А плуването?
- След 60 години организмът само губи, губи, губи... А плуването освежава. Дъжд, студ, сняг, вятър – Сузана е в басейна. От 2000 година плувам поне по три пъти седмично по 1000 метра. Имам и златни медали от републиканските първенства за ветерани. Все в Сандански ги провеждат, а кметът ме посреща като героиня. То си е геройство на 90 години да се съблечеш по бански и да плуваш, че и медал да ти дадат!


Интервюто взе Елиана Митова