Четирисерийният филм на Иван Ничев „Приключенията на един Арлекин“ тръгва в понеделник по БНТ. В лентата блестят актьорите Тодор Колев, Татяна Лолова, Георги Мамалев, Никола Анастасов, Николай Николаев, Сашо Морфов. Явяват се и няколко фолкпевици, които по думите на режисьора са добри актриси. Създателят на култовите филми “Бай Ганьо“ , „След края на света“, „Деца от восък“, „Иван и Александра – 1953“ е оптимист за успеха на сериала. - Г-н Ничев, как се роди идеята за „Приключенията на един Арлекин“? - Идеята се роди още в първите дни след промените от 1989 г., когато един Арлекин, в известна степен какъвто съм и аз самият, започна да се приспособява. При такива промени човек трябва да не бърза, да изчака и обмисли онова, което иска да прави. - Какъв е новият герой на Тодор Колев – повече Пурко или повече Двойникът? - Нито един от двамата! По-скоро човек, който се опитва да намери някакво продължение на пътя, по който е вече е поел. Главният герой е артист, който не страни от музиката, шоуто, естрадата. Но е далече от киното и театъра, които винаги са били част от неговата биография. Животът му в началото на новото време е повече тъжен и по-малко смешен. - Истинска история ли е разработена в сюжета? - Има доста истории, които съм събирал по времето на прехода, и почти мога да кажа, че във филма няма нищо измислено. С усмивка разказвам дори за мутрите, опитвам се да обагря със симпатия всичките си герои. Ние – хората на киното, сме много големи длъжници на хората, защото работим с парите от техните данъци. Затова и предпочетох да разкажа историята с хумор – дано накарам зрителите да се усмихнат, а след угасването на усмивката да се замислят върху това, което ни заобикаля. Този филм можеше да се роди само у нас, в България. В една по-уредена Швейцария бих се чувствал по-некомфортно, защото не знам точно за какво бих разказвал. Ще си позволя да цитирам Фелини, чийто портрет е на стената сред другите гениални майстори на киното „Ужас би бил, ако изведнъж в Италия престанат да съществуват проблемите, тогава за какво бих разказвал.” - Забавлява ли се екипът по време на снимките? - В центъра на Виена беше затворен цял квартал заради снимките на една американска продукция. Ние бяхме с една-две камерки, подобни на камерите на японските туристи. Правихме се, че разглеждаме старините, че сме щастливи безделници в центъра на Виена, които се снимат за спомен. А всъщност заснемахме епизодите на нашия филм. Някой от екипа от време на време се натъжаваше. Примерно когато Тодор Колев го преобличахме в метрото и в същия момент, още полусъблечен, го разпознаха български туристи, които се развикаха: „Тодор Колев, Тодор Колев!” Той, горкичкият, се чудеше къде да се дене! Докато снимахме, моят скъп приятел Николай Николаев, който е известен, особено на по-старото поколение, с многото си новогодишни програми, дойде и спокойно ми каза: „Иване, не се притеснявай, но аз бързо трябва да направя една малка операция, защото имам рак на дебелото черво.” Тая вест ме съкруши. Той изкара по време на снимките две операции и въпреки това не се отказа. Даже пътува до Виена прав заради болките! - Ще си позволя да ви цитирам от старо интервю: “Аз изключително много се замислям каква публика гледа моите филми.“ Продължавате ли да държите толкова много на мнението на зрителя? - Ако този филм не се възприеме масово, това ще означава, че аз нещо съм объркал. Филмът е правен с много музика. До мене неотлъчно стоеше един много, много надарен български творец – Стефан Димитров, който написа специално за филма седем песни. Така че очаквам публиката да приеме добре нашия продукт. Разбира се, никой не може да разбере предварително каква ще бъде реакцията на зрителите. Една приятелка ме успокои, че ако харесат първите две серии, ще гледат и другите. Въпросите зададе Васил Загоров