- Г-н Мирчев, защо изведнъж и художници, и галеристи заговориха за блокаж на пазара на изкуство? Дали причината е само проваленият търг на картини в хотел „София“?
- Търгът в хотел „София“ беше един неприятен прецедент. Но проблемите в гилдията са от години. Според действащия закон и наредбата за идентификация на произведения на изкуството автоматично всички попадаме в графа „престъпници“ - и художници, и собственици, и галеристи. Законът навремето е правен с оглед опазването на археологическото наследство, но за произведенията на изкуството той е неприложим и абсурден.

- Какви действия ще предприемете на първо време, докато все още няма нов законов акт?
- На първо време ще поискаме някаква форма на мораториум, ако това е правилният юридически термин, т.е. Министерството на културата да блокира действието на тази наредба, защото тя ще предизвика невероятен хаос. До един месец ще изготвим меморандум. Групата, която ще работи по него, ще бъде сформирана от следните юридически субекти – Съюза на българските художници, Асоциацията на търговците на произведения на изкуството, Съюза на колекционерите в България, Националната художествена галерия, Софийската градска галерия, Института за съвременно изкуство, Галерията за чуждестранно изкуство. Тоест ще бъдат поканени всички, които са, условно казано, засегнати. Ще попитате защо съюзът се заема с това? Нашите основания са две. Първо, на практика ние притежаваме най-големите галерии, също така менажираме още няколко. Второ, съюзът се чувства морално ангажиран, защото ние представляваме огромната маса от професионални художници в България - това са около 3000 души, които са пряко засегнати от тази наредба.

- Да започнем с въпросната идентификация, от която се жалват всички!
- Въпросната идентификация засяга ВСЕКИ артист в България, независимо дали е жив или покойник. Тя е абсурдна, защото означава, че всяко произведение, което бъде създадено, трябва да бъде идентифицирано. Как ще стане това? Та произведенията са милиони! Тя засяга и притежателите на произведения на изкуството, дори наследниците на художниците. Например аз притежавам стотици рисунки на баща си, но според наредбата аз не мога да направя нищо с тях. За да ги идентифицирам, аз трябва да платя по 20 лева на парче, а това е пълен абсурд.

- Вероятно има още абсурди?
- Да. Начинът, по който се сертифицира износът на произведения на изкуството извън страната – той също е абсурден, никъде по света няма такова нещо. Ще настояваме той да бъде отменен или коригиран – вече 10-15 години се борим за това нещо, но все още нищо не сме постигнали. Таксите, които се събират за всяко едно произведение, крайно недостатъчният капацитет на институциите за извършване на сертификацията, поради което те не могат да спазват сроковете, които се предвиждат. Всичко това възпрепятства търговията и ни лишава от всякакъв вид плановост в нея. Това особено се отнася за аукционните къщи, аз не мога да обявя дата за търг, без да знам дали ще имам идентификация, дали тя ще е готова в срок. Капацитетът на оторизираните институции е много малък.
Я си представете, че всички ние утре си занесем всичките произведения за идентификация, натоварваме ги на тирове и ги занасяме, това ще бъдат стотици хиляди произведения. Просто няма кой да ги обработи с години. Още повече няма инструкция и тълкувание, по които се извършва тази идентификация. Водят се едни невероятни спорове какво е произведение на изкуството, какво е национална ценност, какво е национално богатство и т.н., което създава хаос на пазара.

- Как бихте коментирали продажбата на творби, които са обявени за национална ценност?
- Ако аз притежавам картини на Златю Бояджиев примерно, законът на мен ми забранява да го продавам. По света никъде няма такова нещо. По света, щом държавата настоява, че това е национална ценност, тя го откупва. Тоест държавата ще намери пари, щом иска да задържи това произведение в страната, ако не може, ще остави притежателя да си го продаде където желае и на каквато цена успее.

- Дотук всичко е ясно. Но ваши представители вероятно са участвали в създаването на този закон или поне са били консултанти в комисията по култура към парламента?
- Не. Когато е правен този закон и когато е гласуван, никой никога и по никакъв повод не е искал нашето мнение, нито от страна на министерството, нито от комисията по култура в парламента.

- Кога ще бъдете готови с меморандума?
- Надяваме се до месец да се справим и да го изпратим в Министерството на културата. Оттам нататък вече никой не може да каже кога ще се предприемат мерки, дали ще се предприемат и какви точно ще бъдат. Разговарях със зам.-министър Чобанов и той ме увери, че са готови да направят всичко възможно да се изчистят нещата. Добре, но защо не ми го каза преди две седмици, преди месец? Преди онзи срамен търг? Трябваше да се случи нещо, за да започне да се мисли по тези въпроси. Ще искаме, ще настояваме да се променят някак нещата, които за нас са недоразумение и недомислие.

Интервюто взе Маруся Панковска
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.