Комедията „Целуни ме!“ на актрисата Анна Петрова излезе неотдавна на сцената на театър „Барбуков“. Търговищкият театър ще гастролира със същото заглавие след броени дни в София. В театър „София“ предстои премиерата на „Уморените коне ги убиват, нали", драматизация на същата авторка по едноименния роман на Маккой. А нашумялото заглавие „Кажи здравей на татко” върви на пълен салон в театър “Възраждане”. Пиесата бе отличена с Голямата награда в Марсилия през 2003 г. на Форума на средизимноморската драматургия. По-късно тя послужи за сценарий на игрален филм. Анна Петрова уверено заема място сред водещите съвременни български драматурзи. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1977 г. в класа на проф. Мирски. Работи в театрите в Пловдив и Смолян. Ог 1982 г. е актриса в Младежкия театър в София. През 1980 г. получава наградата за най-добър млад артист, а през 1998 година е обявена за най-добра европейска актриса на фестивала в Сараево. Анна Петрова е авторка на седем драматизации, 11 пиеси и общо 17 спектакъла. Преподава актьорско майсторство в Нов български университет. Омъжена е за театроведа Александър Жеков. Има дъщеря, която не се занимава с театър. - Ани, как се реши да пропишеш, след като си бе извоювала име на популярна и обичана млада актриса? - Играех едно нещо, дето ме беше срам да му произнасям думите на сцената. А то се задържа доста дълго! И все ме беше срам! Повтарях си, че не е възможно на този толкова красив наш език да не се напише нещо прекрасно. Та актьорите да не се срамуват да го изричат публично. Освен това в продължение на няколко години имах доста несъществени задачи в театъра. Бях между 30 и 40, кипях от излишък на енергия. Липсата на заетост провокира у мене мъка, която ме накара да чета и да пиша. Стана като на игра, на шега. Не съм го предвиждала, не съм го мечтала. Може би защото съм актриса, чувам какво биха могли реално да си говорят героите от пиесата. На актьора му е по-лесно да се прехвърли от единия коловоз на другия. - Ти имаш слабост към драматизациите. А това е огромен труд, недооценяван от публиката? - Да драматизираш чуждо заглавие е по-трудно, отколкото да напишеш собствена авторска пиеса. На мен обаче ми допада да го правя. Затова в архива си имам драматизации, които все още не са видели бял свят. Например “Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер. Неотдавна завърших драматизация по двата огромни тома на “1001 нощ” за куклен театър. Драматизирала съм Селинджър под едноиминното атрактивно заглавие “Спасителят в ръжта”. Все още не се чувствам достатъчно подготвена, за да драматизирам българската класика. - От твоите авторски пиеси зрителят остава с усещането, че ти се наслаждаваш на самото писане. Така ли е? - Едно от най-хубавите неща, когато пишеш текстове, е, че даваш възможност на някой друг да покаже своя талант – режисьора, актьора, сценографа. Никога не се бъркам в тяхната работа, просто ги наблюдавам отстрани. След като съм написала една пиеса и съм я предала в ръцете на режисьора, тя има право на собствен живот, далече от драматурга, който я е създал. Огромно щастие е да видиш, че си провокирал друг талант, че на базата на твои текстове творците разгръщат своите качества. . - Неотдавна се срещна с режисурата на Славчо Пеев, който постави твоята пиеса “Целуни ме” в театър “Барбуков”. Славчо твърди в медиите, че напоследък чете само Анна Петрова! - Чух по телевизията, че Славчо Пеев е избрал моя пиеса. Дори едно кафе не бяхме пили заедн, преди да се срещнем на репетиция. Очарована съм от неговата работа, от изявата на двамата актьори Лили Маравиля и Пламен Манасиев, от сценографията на Невена Кавалджиева. Както казва Софроний Врачански, умният се събира с умен, талантливият с талантлив, пияният с пиян! - Кое е заглавие от твоите авторски пиеси смяташ за най- успешно? - “Докосни ме” допадна много на тийнейджърската аудитория, а това особено ме радва, защото малко автори пишат на младежка тема. Ученици са ми признавали, че са гледали по девет пъти пиесата. Игра се в Габрово и в Русе, после и в Нов български университет. Особено е чувството, когато си даваш сметка, че си написал нещо, с което друг не се е занимавал. В Хасково и в Пазарджик поставиха “На видело” - пиеса за Свети Иван Рилски. “Сводът” пък е един аскетичен текст за рисуването на Сикстинската капела. Много силно ме впечатлява представата на Микеланджело за изкуството, затова посегнах към този сюжет. И двата текста оживяха на сцената в един сезон – това ме направи особено щастлива като автор. Те нямаха кой знае колко дълъг живот, нито толкова шумен успех, но ми дадоха голямо удовлетворение. - “Кажи здравей на татко” е заглавието, което те легитимира най-точно не само пред софийската публика, но и в чужбина. Не е лесно за съвременния драматург да разработи актуален сюжет, който да се харесва на толкова разнообразна по възраст аудитория? - Най-голямата изненада за мен бе интересът към пиесата в литовския град Паневежис. Пиесата стигна до тях по твърде странен начин. Имах превоа й на руски, направен без никаква предварителна уговорка. Една приятелка ми се оплака, че нейна близка, рускиня, умира от глад, защото няма работа. Стана ми жал, предложих и да преведе “Кажи здравей на татко” срещу 200 долара. В Паневежис по принцип искали да поставят българско заглавие. Режисьорът Петър Стойчев, който има връзки с трупата, им предложил да прочетат десетина български пиеси, преведени на руски. Между тях – и моята. Те избрали “Кажи здравей на татко”. Посрещнаха ме много топло, направиха ми интервю по централната новинарска телевизионна емисия. Първо изтече новината за визитата на Лора Буш в Литва, после – разговорът с мен! Двете с режисьорката Невена Митева бяхме като гръмнати от вниманието. - Твърде малко знаем за театъра в Литва. Как живеят хората на изкуството в тази бивша съветска република? - Не са особено богати, но са много уважавани. Преведоха моята пиеса от руски на литовски. Дума не отбирам от този език, но във всеки момент ми беше ясно какво казват актьорите. След премиерата директорът на театъра ме помоли да обядвам с тримата генерални спонсори на постановката – шефа на централната банка, на корабостроителните заводи и на ФБР. С всеки един от тях се срещнах, за да му благодаря. В декора на пиесата имаше маса на стойност 6 хиляди долара – стъклена, огромна. В Литва театърът получава огромна подкрепа и от държавата, и от спонсорите. Надявам се до година-две и у нас да стане така. - Ти пишеш, а едновременно с това и играеш на сцената . Доволна ли си от това раздвояване между автор и актьор? - Много. Играя в “Оливър” в Младежкия, в “Странници в нощта” в театър “Провокация”. От суеверие няма да ти кажа какво пиша. Работата ме изпълва с енергия, която ме прави щастлива. Откак прописах, станах друг човек. На млади години бях драматично настроена натура, с трагедийни нюанси, готова все да заплаче. Като се потопих в авторската драматургия, стана чудо. Усмихнах се, усетих радостта от живота. А усмихне ли се човек, цялата вселена го разбира. Дори усмивката да е измама или химера.