Милкана Бошнакова Ст.н.с. д-р Милкана Бошнакова е историк и документалист. Завършила е специалност история в СУ „Св. Климент Охридски”. От двадесет години работи в Българския исторически архив при Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (БИА при НБКМ), където се съхраняват документите от Възраждането и освободителните борби на българите в Македония и Одринско. Изследванията й са върху историята на Македонския въпрос - има над 80 публикации по темата. През 1996 г. защитава дисертация: „Документите на ВМОРО (1903-1912) в БИА при НБКМ”. През 2007 г. излезе книгата й „За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени на Милан Матов”. Ст.н.с. Бошнакова, която е разчела текстовете, казва, че мечтае за това издание от 1996 г., от мига, когато за пръв път е видяла оригиналните бележници на Яворов. Двама специалисти разчитаха за настоящото издание, независимо един от друг, стенографските бележници на Яворов – Карамфил Матев от Народното събрание и Виолета Божкова от Народната библиотека. Впоследствие двамата сравниха разчетеното и изясниха спорните моменти. Накрая с г-н Матев прегледахме неколкократно целия текст, уточнихме специфичните събития и имена, псевдонимите на дейци и селища, съкратените изрази и др., използвани от Яворов. Според мнението и на двамата Яворов, както повечето стенографи, проявява авторство и прави собствени съкращения. Той е стенографирал само за себе си (стенографските му дневникови записи стават документална основа за спомените “Хайдушки копнения” и пътеписа “В тренът)” и се е стремял към максимално улеснение, но това затруднява разчитането на текста след повече от сто години. Част от бележниците са разчетени по поръка на Г. Найдeнова-Стоилова още през 50-те години на 20 в. и са цитирани в двете издания на Летописа. В настоящото издание цели страници са новодешифрирани и се публикуват за пръв път: записите от 20 януари 1903 г. до края на месеца, подробностите за съвещанията във връзка със Солунското решение за въстание, неизвестно до момента обширно писмо – чернова на Яворов до Серския революционен окръг на ВМОРО от 25 март 1903 г., много нови сведения от пътуването му до Женева от лятото на 1904 г. и др. Допълнения са направени на почти всички над 100 записа в двата стенографски бележника. Има и важни различия между разчетения текст в Летописа и в настоящото издание: Разлог – Разлогов, Неврокоп – Неврокопския, Бр. – Броди, и др. Сигурна съм, че уточняването на думите на Гоце Делчев, записани от Яворов на границата на 12 януари 1903 г., ще предизвика радост във всяко българско сърце: “Дел[ч]ев: Ще продерем това було и ще грейне слънцето на слободата, но на българско[то] слънце.” (Досегашното разчитане е следното: “Ще продерем това було. Ще грейне слънцето на свободата, не на всяко слънце...”) Различието е съществено – добре е, че изданието е факсимилно, и всеки, който се съмнява в новоразчетения текст, може веднага да свери с оригинала. Интересен е фактът, че според личното свидетелство на Яворов в “Хайдушки копнения” от трите му похода в Македония би трябвало да има три тефтерчета със стенографски записи, а в момента налице е само едно (т.нар. II стенографски бележник е от пътуването му до Женева): “Три похода – и пред мен стоят, пропити от миризма на машинена чанта, три бележника в оръфани черни корици. Стотици стенографически редове, писани някога с весела безгрижност или мрачни предчувствия, при масата на някой учител или върху приклада на пушкатакрай задимено селско огнище или под зелен хайдушки шатър в планината...” Най-вероятно е имало стенографски бележник от първото му влизане като четник в Македония през февруари 1902 г., който е изгубен (Г. Найденова също не го използва в Летописа). Сигурно е съществувал и втори бележник от 1903 г., защото записите в настоящия I стенографски (Бел. № 4) спират до 26 май, а както е известно, Яворов остава в поробената територия до началото на юли с.г. От преживяванията му през този месец и половина, отразени в “Хайдушки копнения”, би трябвало също да има стенографски записи. Можем само да съжаляваме, че такъв интересен документ – първоизвор за състоянието на ВМОРО след убийството на Г. Делчев и изострянето на отношенията между П. Яворов и Я. Сандански, е изгубен.